Премиера на стихосбирка на Сашо Серафимов във Варна

Премиера на стихосбирка на Сашо Серафимов във Варна
Поетът Сашо Серафимов ще представи във Варна стихосбирката си "Потъване на светлината". Премиерата ще се състои на 18 март от 18 часа в Арт салона на радио Варна.

 

Книгата на добричкия поет ще представи Ангел Дюлгеров. Ще участва и актьорът Пламен Георгиев.

 

Сашо Серафимов е роден на 30.08.1953 г. в Добрич. Завършил е Славянския университет - София, специалност - социална педагогика. Издал е стихосбирките "Белег"/в съавторство, 1979/, "Дума свободна"/1990/, "Дарителят на сънища"/1994/, "Врата на хоризонта"/1998/, "Синият поглед на дървото"/2004/ „Потъване на светлината”/2009/. През 1995 г. издава книжка с приказки "Объркани приказки". Пиесата му „Шивачът на приказки” печели трета наградана на международния фестивал на куклените театри „Златен делфин”. Член е на Съюза на Българските Писатели. Женен, с брада.

 

Известния литературен критик Светлозар Игов казва: "Поезията на Сашо Серафимов се вписва в  една тенденция  на най-новата българска лирика, която можем да маркираме чрез стихосбирки от „Песни за сираци и сирачета” на Иван  Методиев до „Софийската берлинска стена” на Палми Ранчев. Една поезия на болката и протеста, на страданието и съпротивата срещу загубата  на основни ценности в съвременния свят и особено в българската действителност след „промяната”. Но съвсем не като ретроносталгия по „преди”, а като неспособност то да се надмогне. Не само защото някои стихотворения в „Потъване на светлината” , „Приказка за едно стихотворение” например, са пренесени в новата стихосбирка от една предишна книга, „Синият поглед на дървото”, можем да говорим вече за една трайно отстоявана поетика.  Тази вече очертана поетика има своето смислово ядро в единството на отстояваните ценности ( „любовта –убежище на светлината” или „думата свободна” например)  с целия метафоричен строй на Сашо-Серафимовата поезия...”

 

Според Ангел Дюлгеров: "Стиховете на Сашо Серафимов се сбогуват не само с колективните образи на обществото, но и с митовете на битието. Изтъкано от невероятния баланс на минало и настояще, тъмнина и светлина, борба и житейско безветрие, сътвореното от поета чете с неподозирана до сега жажда битието, оживява улиците с причудливи поетически образи, разказва истории, неразказвани досега... По пътя към „самото нещо”, към “самия живот” на светлината в себе си, неистово жадуваща да разбие конвенциите на мигновените емоции, кратките влюбвания, случайно стрелналите се надежди."

 

Публикуваме две стихотворения на Сашо Серафимов, очаквайте и още в новото печатно издание на Добрич "Седмица".

 

РАЗГОВОР
Пием си с едно стихотворение в кафенето
и то се оплаква,
че небето му не било толкова синьо,
че реката му не е  бистра,
че някой му откраднал любовта
и хората вече не го броели за любовно, а за дъждовно.
-         А свобода имаш ли? – питам стихотворението, колкото да върви
приказката.
-         Къде ти свобода! Кой я ползва сега?
Мислех, че свободата е страната на поетите, но се оказа лъжа, легенда, мит, нещо като Атлантида.
Всеки говори за нея, а никой не я виждал

 

 

ЗЯПАНЕ В НЕБЕТО
Падна дъжд. Кой го изпрати.
Христос ли, Мохамед ли, Буда ли, Кришна ли…
На локвички стана стихотворението.
Душата ми заблестя в него.

А беше нощ. Звездна.
Боговете не знаеха, че е валяло дъжд.
Те не знаеха и за стихотворението,
което беше зяпнало звездите.
Звездите също се взираха в душата ми.

Представете си сред тези вечни неща
блеснала човешка душа.
Но Бог не се появи.
Нападнаха ме съмнения.
Слава Богу - друг не ме нападна. 

Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+