Самостоятелна изложба на добричкия иконописец Росен Великов във Варна

Самостоятелна изложба на добричкия иконописец Росен Великов във Варна
С празничната изложба на добричкия иконописец по случай Воскресение Христово Галерия Дарзалас отбелязва своя 25 годишен юбилей

Изявен майстор на иконописта, реставратор и художник, от 4 до 18 април добричкият майстор предлага на вниманието на публиката 19  икони и 6 дърворезби, изписани и изработени специално за събитието. Откриването е на 4-ти април от 18.30 часа в арт салона на радио Варна.

В колекцията са включени уникални икони с образите на Св. Богородица, Св. Св. Петър и Павел, Св. Николай, Св. Георги, Св. Иван Рилски, Св. Мина и др. Най-малкото от представените свети изображения е с размери 26 см / 39 см, а най-голямото 51 см / 71 см.

В иконната експозиция специално място заема „Опело Христово”  - иконата, която се изнася от свещеника само на Разпети петък за един ден в годината,  денят, който е най-тежък за Божия син, разпнат, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството.

Росен Великов нескрито показва почитта си към самоковската и дебърска иконописни школи. Прекланя се пред таланта на изтъкнатите български зографи Захари Зограф и Козма и Дамян Блаженни, баща и син.

Техниката на изписване е яйчно темперна, а за основа майсторът иконописец използва липа, мура, бук, бял бор. Предпочита да рисува образите на Св. Богородица и ангели.  Споделя, че негови покровители са Дева Мария и Арахангел Гавраил. Вярва в чудотворната сила и божествената енергетика на светите образи и че същес¬твува духовна връзка с всички светии и тяхната реална помощ.  „Всеки от нас притежава силна връзка с Бог, но тя се проявява, едва когато отворим сърцето и душата си за Небесния Отец. Бог помага само на тези, които Го молят за това.” – казва авторът.

Иконописецът дълбоко вярва в Бога, разбира грандиозността на мисията си и влага в изобразявания образ част от своята душа. В противен случай изпод четката му няма да излезе икона, а портрет, картина. В процеса на работата той общува с иконата, като й предава информация за образа, който рисува. Общува със свещения образ в мислите и молитвите си. Създава енергетично поле на самата икона, което е дълготрайно и може да въздейства върху хората, които в бъдеще ще имат контакти с нея. На малцина е дадено да развият този свой талант, докоснати от Бога, за да рисуват Небесната светлина, Царството Божие, Спасителя, Божията майка, светиите и ангелите.



Идеята и създаването на иконата принадлежат на иконографа, а канона и преданието са израз на опита на съборната Църква. Росен Великов се съобразява с теорията за свещения образ,  с каноните и правилата, наложени в иконописта от православната църква, чийто създател е Йоан Дамаскин, положил началото на канонизацията на иконописта. Преди да започне да изографисва майсторът от Добрич задължително се запознава с житието на светеца, когото рисува. Обръща много специално внимание на изразителността на очите, тъй като те според него са път към душата. Споделя, че „иконата в процес на изписване изисква цялата ти същност, тя черпи и взима от теб душа, сърце и енергия, така че ако нещо не е спазено, то бързо си проличава”. Целта е да се постигне внушение за един нереален духовен мир, различен от земния. Разказва, че има няколко персонажи от българската иконопис, които са много търсени от хората и че е рисувал Св. Мина седем пъти за три месеца и Св. Николай пет пъти за два месеца. А в стенописите най-често срещани са изображенията на Исус Христос и Св. Богородица.




Освен с икони, в тази изложба Росен Великов се представя и с църковна дърворезба. Любовта му към художествената обработка на дървото е почти 40 годишна. По време на едно гостуване  в детството си при роднини в Трявна силно се впечатлил от  легендата, която разказва как дървото проговаря в ръцете на майстор дърворезбар и така на 14 години започва да учи занаят при Георги Георгиев, директор на гимназията за приложни изкуства „Тревненска школа”, където получава солидна подготовка по иконопис и художествена дърворезба. В основата на творбите му е тревненската дърворезбарска школа, съхранила възрожденските традиции. Декоративните мотиви, които използва в своите произведения са акантови листа /растението меча стъпка/ и стилизирани цветя, наричани в тревненския край цветорезци. Предпочитаната от него  дървесина за обработка е бук, дъб, орех, липа, черница. Най – голямата дърворезба, която представя в изложбата е с размери 140 см / 70 см.

Повече от 15 години Росен Великов реставрира стари църкви, изписвал е иконостаси и на нови храмове. Автор е на портрети на покойния Варненски и Великопреславски митрополит Кирил, както и на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан.

Произведенията му се отличават със своята уникалност и разкриват непрестанния му стремеж към духовно и творческо развитие.





Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+