Много знание носи много печал

Колкото повече знаем, толкова повече се убеждаваме, че всъщност нищо не знаем.

Едно зрънце знание в пространството на потайната вселена.

Знаем много, имаме много проблеми. Осмеляваме се да изричаме истини с заплахата да бъдем намразени и отблъсквани от останалите. Натрупва се завист от околните, а с това неизбежно настъпва и мъката.

Голямото знанието е рядкост и, както грозното патенце, то не се вписва. Бива отхвърляно и оспорвано без ясна причина, просто защото не ни е познато.

Вярно е, че знанието е ключ към света и докосване до вечността - стига да знаем как да вдъхваме уважение, а не признак на безумие с него.

За жалост, малко мъдри хора успяват да обладаят или да се впишат някак си сред глуповатите.

Ясно ни е защо.

Хората харесват своите подобия, а повечето от тях не оценяват знанието, чисто и просто защото такова в тях липсва.

За да си умен и да успееш да оцелееш сред биологичното изобилие, трябва да знаеш и как да се преструваш на един от тях.

Именно това е трудно за постигане и то причинява голямата част от тъгата при мъдростта.

ЕРКАН САЛИЕВ – IХ а клас

СОУ „П. Р. Славейков”