Рицари днес?

Всичко това е останало някъде надалеч в миналото, но като погледна днешния модерен свят на технологии, все още откривам гореспоменатите фигури, само че в друг образ. Рицарите вече не носят шлем и одежда, нито пък принцесите - корсети и дълги до нозете им ефирни рокли.

Рицарите и принцесите се разпознават по душата, по начина, по който гледат на света. Но в този толкова забързан свят някой изобщо обръща ли им внимание? Нужни ли са те на човечеството изобщо?

Да, рицари са нужни! Така е било някога, така и ще бъде. В Средновековието всяка девойка е мечтала за принца на бял кон, и рядко тя е оставала разочарована.

Днес е по-различно. „Принцеси” се срещат все по-рядко, също както и „рицарите”.  Трудно е да откриеш девойка, непорочна както преди, но още по-трудно е да мислиш по начина, по който са мислили рицарите едно време. Чистотата на мислите и намеренията, на характера, е рядкост в съвременния свят.

Да си рицар в днешно време, чисто и просто означава да си достоен човек, целящ да направи добро, да бъде полезен някому, да помогне с каквото може. Такива хора обаче не можеш да срещнеш на всяка крачка. Повечето мислят как да те спънат, повалят, а след това да ти се изсмеят в лицето, че си паднал. Това са слабите хора. Силните хора не постъпват така спрямо заобикалящите ги. Те им помагат да се изправят.

Жертвоготовността е едно от най-важните качества, които трябва да притежава един съвременен рицар. Ако човек е готов да се жертва заради някого другиго, или заради нещо, от което той самия няма лична облага, значи той е и добронамерен и предан. Жертвоготовност, преданост, добри намерения.... може да звучат просто, но помислете.... колко често се натъкваме на точно обратните качества на тези? Твърде често според мен.

Но има и хора, готови да направят много за един дори непознат. Храна, подслон, неосъдителен разговор, било  то и просто усмивка или друг мил жест...

Колко от нас са готови да дадат  нещо, когато видим по улицата човек в нужда?  Защо е нужно да съдим, да се държим надменно, да бъдем непукисти за случващото се наоколо?

Не е нужно. Щастливите хора са онези, които помагат, които дават, без да очакват нещо насреща, които правят комплименти, за да накарат човека срещу тях да се почувства по-добре, които слушат, без да съдят.

Именно това са рицарите в днешно време, според мен. Рицарите са онези хора, покрай които  и ти се чувстваш по-добър човек, защото тяхната доброта е заразна; онези мъже, които са джентълмени спрямо всички жени, а не да се преструват на такива само спрямо жената, чието внимание искат да спечелят; онези, чиито обноски показват отлично възпитание, въпреки, че животът ги е излъгал и са минали през много трудности; онези, които, ще ти подарят цвете просто, за да те накарат да се усмихнеш; онези, които ще пазят гърба ти.

Като за край ще кажа само, че във всеки един човек се крие по нещо добро. Понякога не  забелязваме добротата от пръв поглед, но тя е там.

Хората се държат грубо, защото се страхуват, че ще бъдат наранени отново.

Но силните, онези рицарите, за които стана на въпрос по-горе, не ги е страх. За тях е много по-благородно да дават, отколкото да получават, и това ги прави щастливи. Те се събуждат щастливи всяка сутрин, защото знаят, че днес ще имат възможността да направят нечий ден по-лек.

Такива хора не се срещат често, но всеки един от нас има поне по един такъв приятел, за когото трябва да е благодарен и на когото трябва ежедневно да показва колко много значи той за него.

А сега се замислете...благодарни ли са хората около вас, че ви познават и имат в живота си, или просто запълвате  сивото им ежедневие?

Катка Върбанова

IХ  а клас
СОУ „П.Р.Славейков”