Рицарството днес

За да си рицар, не е достатъчно да имаш броня и оръжия, необходим е и характер, в най-добрия смисъл на думата. Тогавашните времена са били жестоки от наша гледна точка. Нечий спор непременно се решавал с дуел. Борба на живот или смърт, но борба с правила – не се нахвърляш на паднал човек,  не нападаш в гръб. Борба, в която уважаваш противника си.

Рицарството е синоним на много неща – себеуважение, честност, вяра в доброто, готовност да се отдадеш на кауза, която си осъзнал, взаимопомощ, саможертва – това са сегашните идеали, за които говорим в минало време и с чувство на възхищение. А преди много години е било достатъчно да кажеш „доблестен рицар”.

В миналото рицарството е било предимно мъжко занимание, предвид тежките доспехи и примитивните оръжия, но днес мъжът и жената са почти равностойни, така че рицарството не трябва да е нещо, което очакваме само мъже да проявят.

В днешно време „рицарските” борби се разиграват например на пътя – със собствен автомобил, когато рискуваш живота на другите около теб с опасното си шофиране, с поредния донос пред шефа, с безочието и арогантността.  

Едни от причините за това може би са прекалено високите идеали на рицарския живот и най-вече промяната на времената, които са изопачили до неузнаваемост и последните останали „рицари”, а истинските са оставили в митовете и легендите, чиито герои самите те почитали много. Жалко е, че сега няма кой  да подражава на онези благородници от Средновековието. Това не означава, че сега всички ние трябва да започнем  да им подражаваме, пък и няма как – не всеки става за рицар, повечето от тях просто се раждат такива, а другото се научава, предполагам и в Средновековието е било така.

Дали съвремието не е изкривило нашия мироглед до такава гледна точка, че проявеното рицарство е толкова непознато явление,  та чак и смешно, а тарикатлъкът и бездушието – всекидневие? Уви, мисля, че въпросът ми е повече риторичен…

Положението все пак не е толкова отчайващо, все още се намират рицари. А за да бъдат те повече в бъдеще, понякога е достатъчно за подкрепа да им кажем само едно „благодаря”.

Павлина Алексиева

IХ а клас

СОУ „П.Р.Славейков”