Какъв щеше да е светът без слово?

24 май - това е празник не на пролетта или на някого. Това е празник на думите, на писмеността, на словото, истинският български празник. Истината е, че всеки умира... рано или късно, парите ще заминат все някога, нещата изчезват, но едно остава - словото. И не ще престане да остава през вековете, през поколенията.

Имената на Солунските братя ще се помнят вечно. Те са дали началото на българската култура.

Че какво сме ние без словото и думите? Просто едни тела, без душа.

Словото е начин на изразяване на емоции, за записване на мисли, разсъждения и спомени, за да разтворим страниците някой ден, преглеждайки ги с интерес. Да си спомним било то детство или миг през живота, без значение лош или добър.

Или пък просто развихряне на фантазията, пишейки историйки и приказки.

Но там идва трудното... Да пишеш - това не е просто да знаеш буквите и да умееш да свържеш  4-5 думи в изречение.

Това са чувствата, идващи от вътре, това е фантазията, това е умът.

При работата със словото играе важна роля авторът, всяка твоя мисъл трябва да умееш да я напишеш по такъв начин, че да привлечеш четеца, това е просто дарба.

С това ни даряват братята, затова ще се помнят вечно като хората, дали на България възможност да се издигне над другите. Не с войни и насилие, а с думите и словото, с писмеността.

Затова и този празник е важен за нас - българите. И сме длъжни да го ценим, защото безброй хора са умирали на времето, че да живеем днес ние добре, да можем да четем, пишем и говорим - но с цена висока!

Нека обобщим вече ясното - че този ден е българският ден. Денят на нашата писменост и култура!  И на нашата гордост...

Независимо от многото български проблеми - били те политика или нещо друго, има ги онези дни на национална гордост. Дни като 24 май... В който си спомняме светите братя и тяхната успешна мисия, мисия дарила ни с красотата на българския език!

Николай Дамянов

IХ а клас

СОУ „П.Р.Славейков”