Плевнелиев поиска образованието да е национален приоритет, сливенски лекар изкачи Еверест, Ивайло Христов отказа „Аскеер”

„Всички политици днес трябва да се обединят около превръщането на образованието в надпартиен и стратегически национален приоритет, като най-смисления такъв. Това обяви президентът Росен Плевнелиев с словото си повод празника на славянската писменост 24 май в резиденция Бояна.
Държавният глава посрещна над 2000 представители на държавните институции, духовенството, културата, научните среди и учители. Празника уважиха и десетки чужди дипломати.
"В деня за размисъл не бива да забравяме завета на Кирил и Методий, че разпространението на духовността е задача на мъдрия. Така че и след 1000 години нашите деца да могат да рецитират "Аз съм българче".
Заедно с премиера Пламен Орешарски, президентът пригласяше на учениците от Музикално училище "Любомир Пипков", които изпълниха националния химн, както и този на културата "Върви, народе възродени." - в. „Стандарт".

„24 май е благословен ден за нас българите. Днес ние празнуваме своето духовно кръщение - Денят на славянската писменост, денят на българската просвета и култура. Това каза президентът Росен Плевнелиев, който откри фотоизложбата "По следите на Св. Св. Кирил и Методий".
Държавният глава посочи, че преди 12 века светите братя са дарили на нас - славянските народи, безценен дар - буквите.
"Тяхното дело промени културния и духовния облик на християнския свят", заяви Плевнелиев и допълни, че като приело учениците на Кирил и Методий новопокръстеното Българско княжество е съхранило най-значителното културно-политическо движение в Средновековна Европа и превърна българската държава в център на развитие, на разпространение на славянската писменост и култура.
"Именно тя бе тази, която ни крепеше и обединяваше през вековете на трудности и изпитания и ни помогна да съхраним своята национална идентичност и духовност", каза още президентът.
"Нека не изграждаме изкуствени бариери, а да продължим дело на Светите братя равноапостоли Кирил Методий, издигайки нови мостове на сътрудничество и приятелство", заяви още държавният глава по повод празника." - в. „24 часа".

„Посланиците на Македония в Италия и Ватикана бяха гости на българската церемония пред гроба на Св. Кирил.
Българска официална делегация участва в традиционните чествания на 24 май - Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост в Рим, съобщиха от правителствената информационна служба. В Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост официалната делегация на Република България, ръководена от заместник министър-председателя и министър на правосъдието Зинаида Златанова, се поклони на гроба на Свети Кирил в базиликата "Сан Клементе" в Рим и присъства на молебена, който бе отслужен от Негово Високопреосвещенство Западно и Средноевропейски митрополит Антоний. Като част от делегацията на поклонението присъстваха още Атанаска Тенева, заместник-министър на образованието и науката и Васил Василев, заместник-министър на културата, както и българските посланици в Италия Марин Райков и във Ватикана проф. Кирил Топалов." - в. „Сега".

„...В изпълнение на постигнатата договорка между президентите на Република България и на Република Македония като гости на българската церемония присъстваха Оливер Шамбевски, посланик на Македония в Италия и Звонимир Янкуловски, посланик на Македония във Ватикана.
Церемонията завърши с изпълнението на химна на българската просвета "Върви, народе възродени". В изпълнението на песента се включиха и близо стоте представители на българската общност в Рим, които участваха в честването на 24 май." - в. „Труд".

Силното земетресение в Егейско море, което беше усетено в цялата страна също е сред водещите теми.

„Силно земетресение, продължило повече от минута, беше усетено около 12.30 часа в София и в цяла Южна България. Читатели на "Дневник" съобщават за силни трусове в Бургас, Хасково, Пловдив, Казанлък, Стара Загора.
Епицентърът е в Гърция - на 320 километра югоизточно от София с магнитуд 6.5 по скалата на Рихтер, съобщиха от Сеизмологичния център към Геофизичния институт на БАН. В Гърция е било усетено със сила 7.2 степен, югозападно от Александруполис. Епицентърът е остров Лимнос в Егейско море.
Според Европейския сеизмологичен институт силата е 6.5 по Рихтер на дълбочина 15.8 километра.
"Вторичните трусове ще бъдат много, но предполагам, че ще бъдат доста по-слаби и няма да се усетят на територията на България", каза сеизмологът Николай Милошев пред "Нова телевизия". По думите му сеизмичността в Егейско море не може да се свърже пряко с България.
Отдавна не е имало сеизмична активност на остров Самотраки, в северната част на Егейско море, каза дежурният в сеизмологичния център към БАН Емил Ботев. По думите му земетресението е на 200 км южно от Кърджали и в България е усетено най-силно в Кърджали - от 5 степен по скалата на Рихтер." - в. „Дневник".

„Земетресение от 6,9 по Рихтер в Гърция разлюля цяла България.
"Никога не съм се обличала толкова бързо. Излетях от апартамента на 13-ия етаж като линейка", разказваха десетки хора от София, Пловдив и Добрич. "Адреналинът така ме беше превзел, че сигурно съм изтичала по стълбището долу за минута-две. Голям страх беше", нареждаха стресирани софиянци.
Най-силно земното люлеене бе усетено у нас в най-южните райони - в Кърджалийско и Хасковско, където има паднали комини.
Трусът изкара стотици благоевградчани навън. "Някои комшии слязоха с асансьора, макар да е опасно. В паниката не са се усетили да не го ползват. Люля доста дълго и силно. Уплаших се доста. Сякаш бяха два труса, вторият бе по-силен", разказа Виолета Стоилова, която живее на 7-ия етаж в панелен блок на благоевградския квартал "Струмско". Дори седящите на пейката пред блока усетили земетресението. Не бяха малко тези, които напуснаха заведенията и оставиха кафетата си от страх да няма по-голямо люлеене. "По високите етажи вибрираше много яко. Вкъщи падна вазата от масата, лампата също се разклати силно. Затова и аз реших да сляза пред блока", призна млад мъж в квартал "Запад".
Уплашени обаче бяха някои жители на квартал "Ораново" в Симитли.
По цвърченето на мишките се разбира, че има трус, както и по лекия пукот на крепежите.
Трусът пропука сгради в Старозагорско.
Земята се разклати точно по време на празника за 24 май в Перник. "Спокойно, не се плашете! Това е от децибелите на уредбата", успокояваше възрастна жена хората на площада. Силно люлеещи се жици до висока сграда издадоха, че всъщност има земетресение.
Земетресението по пладне уплаши кърджалийци. Насядалите по масите в центъра на града скочиха ужасени. От входовете на жилищните сгради излизаха хора и крещяха. Хората от високите етажи на блокове в кв. "Възрожденци" изживяха най-голям ужас.
Трусът от Егейско море люля Хасковско със сила 4,5 - 5 по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник, която е от 12 степени. Това обяви дежурният оператор на автоматичната измервателна станция в Димитровград Георги Вълчев. Около 12,25 трусът се усети много силно и беше с продължителност около 5 минути. Живеещите дори и на приземните етажи на къщите в областния град се люляха сериозно. Земетресението създаде лека паника и хората наскачаха за секунди на улицата.
Сериозни щети в Хасково няма, с изключение на напукани фасади на няколко сгради. Малко по-сериозно се отрази гръцкият трус в самите погранични райони - Ивайловград и Свиленград. В Маджарово след труса бяха преброени 10 срутили се комина и множество пукнатини по сградите. В Ивайловград се напука фасадата на общината. Напукани комини и тераси има и в Свиленград. В районите с щети бяха свикани спешни общински комисии, които да ги преценят и опишат." - в. „Стандарт".

„По високите етажи на една от големите болници в София леглата на лежащо болните буквално се местеха от труса. По коридорите персоналът призоваваше хората да не стават от леглата си. Липсата на закачени за стената шкафове, висящи лампиони и обемисти предмети не създаде опасност за пациентите. Въпреки това силното люлеене предизвика ужас сред тях. Дежурните лекари и сестри потърсиха сигурност под касите на вратите." - в. „24 часа".

Вестниците съобщават също, че сливенският лекар Атанас Скатов стана 13-ият българин, изкачил връх  Еверест.

„Българинът Атанас Скатов покори най-високия връх на планетата Еверест (8848 метра) на 24 май сутринта!
36-годишният сливенец е първият алпинист, който стига до Покрива на света за този сезон. С това Наско, както го наричат всички в родния му град, постави рекорд - той е веган и за изминалите 17 месеца успя да изкачи върховете-първенци на четири континента." - в. „Труд".

„Сливенският лекар Атанас Скатов изкачи най-високия връх в света - Еверест (8848 м). Алпинистът е стъпил на Покрива на света в 6 часа местно време, тръгвайки в полунощ от лагер 3 (8300 м). Скатов бе в състава на международна експедиция, организирана от комерсиалната агенция Asian Trekking, която направи опита по северния (Тибетския) склон на Еверест.
Д-р Скатов стана 13-ият българин, изкачил най-високия връх. През 1984 г. на 8848 м се качиха Христо Проданов (загива на връщане), Иван Вълчев, Методи Савов, Николай Петков и Кирил Досков, през 1997 г. - Дойчин Василев, през 2004 г. - Петко Тотев, Христо Христов (загива на връщане), Дойчин Боянов и Николай Петков, а през 2009 г. - семейство Камен и Петя Колчеви.
Преди няколко дни друг български алпинист - Боян Петров, успя да се изкачи на третия по височина връх в света - Канчендзьонга (8586 м). Този връх досега не бе изкачван от българин." - в. „Сега".

Сред актуалните теми е и отказът на популярния ни актьор Ивайло Христов да получи присъдената му  награда „Аскеер" заради лошото отношение към културата у нас.

„Актьорът Ивайло Христов спечели театралната награда "Аскеер" за водеща мъжка роля, но каза, че няма да я вземе, защото не приема културата и духовността да са завряни "в най-гадния ъгъл на задния двор" на държавата.
Развълнуван, той благодари на колеги, приятели и след това каза, че отказва да приеме наградата. Христов не коментира повече и статуетката остана в ръцета на връчващата Илка Зафирова.
Думите му бяха посрещнати с аплодисменти в залата на Театъра на българската армия, а на балкона ръкопляскаше полуусмихнат и министърът на културата Петър Стоянович." - в. „Дневник".

„Актьорът Ивайло Христов спечели театралната награда "Аскеер" за главна мъжка роля, но отказа да я вземе, защото "не приемам културата и духовността да са завряни в задния двор на държавата".
Христов спечели наградата за образа на Коулмън Конър в "Самотният Запад" на Театър 199 и в състезание с Владимир Пенев за ролята на Арпагон в "Скъперникът" и Малин Кръстев, който играе Валийн Конър в "Самотният Запад".
"Аскеер - 2014" за най-добро представление получи Теди Москов за "Професия лъжец" от Сергей Кършигоров, постановка на Варненския куклен театър. Номинирани бяха и "Ромео и Жулиета" от Шекспир на Петринел Гочев в Габровския театър и "Самотният Запад" от Мартин Макдона на Владимир Люцканов в Театър 199 "Валентин Стойчев".
За водеща женска роля бе отличена Александра Василева за "Свобода в Бремен. Госпожа Геше Готфрид" от Райнер Вернер Фасбиндер на Григор Антонов в Народния театър. Номинирани бяха и Бойка Велкова за "Две" от Таня Шахова на Юрий Дачев - в Народния театър "Иван Вазов", и Ивана Папазова за "Глас" от Елена Алексиева на Калин Ангелов в Пловдивския театър.
Бойко Кръстанов бе отличен за нова звезда в небосклона на българския театър." - .в. „Сега".