Аз и книгата

Е, не беше четене, а по – скоро прелистване и гледане на картинки. Първата беше „Старогръцки митове и легенди”. Нея я прочетох, защото нямах интернет. А майка ми има библиотека с над 300 книги. И не само я има, а и ги е прочела всички, добавя нови, препрочита старите.

На всички е ясно, че нашето младо поколение не чете книги, освен списания, статии, вестници, информации и то с обем, не повече от една страница. Причината е позната. Мързел. Много са малко хората на моята възраст, които четат.

Навлизането на технологиите в бита на човека доста промени навиците за четене. Преди баба ми всеки следобед прелистваше по няколкостотин страници, а сега гледа безсмислените за мен сериали на турчолята. Появиха се таблетите и четците. За да не купуваш книгата, намираш я в интернет и четеш директно. Да бе, да.

Друго си е чувството да наплюнчиш пръст и да прелистваш страниците на полуразпадаща се книга.

Как сме свързани аз, книгата и 24 май? Кирил и Методий са написали азбука за нас. За да можем да четем, да пишем. А ние как се отблагодаряваме? С нехайство и немърливост.

За какво всъщност е 24 май? Не толкова, за да покажем уважение към Светите братя, а за да излезем на центъра, да манифестираме с новите дрешки и да ни видят хората.

Книгата и азбуката нямат празници. Те не са направени, за да се сещаме за тях веднъж годишно. Всеки ден пишем и четем, но повече на латиница пред компютъра, отколкото на български над книгата.

Ако ние не седнем да четем, за да получим знания, няма как някой да ни отвори главата и да налива с фунията, както казват старите хора.

Ако сме знаещи, няма да бъдем манипулирани и лъгани, но малцина го осъзнават. Колкото си по-тъп, толкова си по-щастлив.

Димитър Спасов

ХI  А КЛАС

СОУ „П.Р.Славейков”