Моторист

Аз съм моторист, доста съм хамав и в главата ми се въртят само глупости.

Един учител по български казва, че не съм просто момче, дори напротив - бил съм умен, но не използвам това нещо под формата на орех в главата си доста често.

На външен вид съм си симпатичен красавец. Това го твърдят момичетата, не си измислям.

Хората около мен казват, че съм забавен и аз мисля така, понякога наистина съм доста забавен. Със забавени реакции и говоря забавено, защото не съм се наспал заради мотора в гаража, който съм поправял цяла нощ.

Заради него също и пропускам някои часове от училище. Моторът ми е едновременно силната страна, но понякога и ми вреди най-много. Лишавам се от почти всичко заради него, пречи ми да уча и май това са лошите неща.

А добрите са стотици. Няма как да не говоря за моторите, като описвам себе си, защото те са свързани постоянно с мен.  Почти всичките ми познати и приятели са мотористи - големи или малки, момчета или момичета.

Постоянно правим, караме и се събираме с моторите. Трудно е за човек който не изпитва същото да ме разбере. Представете си, че аз не разбирам човека, който събира пощенски марки, алпиниста, фокусника или който и да е... За мен това е безсмислено, но всички вие имате някаква страст и някакво хоби, нещо, с което сте родени.

Това за мен са моторите. Моторите - това съм аз. Постоянно се стремя да се усъвършенствам, да научавам нови неща, да карам по-добре. Бих казал че съм доста упорит и когато си наумя нещо - рано или късно то става. Бавно, но славно, бързата работа срам за майстора, трай бабо за хубост, бързата кучка слепи ги ражда и куп други поговорки. Аз съм на този принцип.

Също така друго, което харесвам в себе си е, че не ме интересува както говорят за мен.

За моторите разбрахте, да поговорим малко за мен. На моменти мога да бъда доста омален, дразнещ, да правя впечатление, че много знам и куп други работи, хората понякога не ме разбират какво говоря. Понякога и аз самият не се разбирам.

Гледам да научавам всичко сам, но понякога е по-лесно просто да попитам някого, защото грешките ми струват скъпо. Това е лоша черта.

Гледам да помагам на онзи, който заслужава, с каквото мога. Защото е приятно, когато и на теб ти помагат.

Не обичам да се бъркам в живота на хората и да се шегувам с техните слаби страни, както един господин по български.

Няма перфектен човек всеки си има своите силни и слаби страни. Аз се харесвам такъв какъвто съм и никога няма да се променя, за да се харесам на другите.

Не го правете и вие.

Теодор Гичев

ХI а клас

СОУ „П.Р.Славейков”