Ново уникално дарение за архива на Дом-паметник „Йордан Йовков”

В изследването си той направи обстоен преглед на библиографията по проблема. Посочи и едно ново заглавие – на книга за Йовков, издадена през 2010 г. в родния град на Коперник – Торун, Полша. Това е обемистият труд (335 страници) на полската българистка Божена Жеймо. Нейното изследване е изцяло посветено на Йордан Йовков, което е рядкост, тъй като чуждите литературоведи обикновено пишат само отделни статии или студии върху творчеството на белетриста.

Обърнахме се с молба към проф. Пачев и той успя да намери в Полша тази книга. Купи я и я подари на музея това лято, когато се върна в България. Изключително сме му признателни за съдействието и за благородния жест.

Изследването на Божена Жеймо, преподавател в университета „Николай Коперник” в град Торун, е всъщност нейната докторската дисертация. Тя е избрала да проучи произведенията на писателя от различна гледна точка. Трудът ? е озаглавен „Отвъд границата. Мотиви за трансгресията в творчеството на Йордан Йовков” („Ponad stan. Motywy transgresyjne w twórczo?ci Jordana Jowkowa”).
Книгата е съставена от седем глави, предхождани от увод, който ни запознава с методологията на изследването. От него узнаваме, че авторката тръгва от идеята на Роман Ингарден за живот на личността „отвъд границата”, който стои в основата на трансгресията.

Следва първа глава, разкриваща същността на този тип прояви – прехождания на Аз-а в друго състояние, необичайно, нетипично. Главата е озаглавена „Homo transgressivus”. Във втора глава Жеймо разглежда военното творчество на белетриста, давайки ? оригиналното заглавие „Военен балет”. Трета глава на книгата – „Избрани за творчество” – е структурирана в три подраздела: „Гледането на слепия мъдрец”, посветен на Сали Яшар; „Изгубеният дар” – за образа на Иван Белин; „Когато слугите стават господари” – размисли върху повестта „Жетварят”.

Много изследователи са се спирали върху женските образи в Йовковото творчество. Тях разглежда и Божена Жеймо в четвърта глава „Красивите грешници”. Тя също е разделена на части: „Когато бог дава красота, дава и бедност” и „ Anty-Madonna”. Пета глава се базира на разказа „През чумавото” и е озаглавена „Сватба по време на чума”. А шеста глава се спира върху образа на мечтателя Боян Боянов и е онасловена „Homo melancholicus”.

Книгата започва и завършва с темата за смъртта. Но последната – седма, глава разглежда смъртта не по време на война, а като неизменна част от мирния живот, от битието. Затова може би заглавието ? е „Смъртта е страшно индивидуална”. И тази глава има два подраздела: „Тиранията на погледа” – за образа на циганката Божура; и „Момиче без паспорт” – за Нона от „Чифликът край границата”. Финал на изследването са „Заключителни думи” – обобщение върху мотивите за трансгресията в този значителен корпус от Йовкови текстове.

Книгата е снабдена с богата библиография, която показва, че Божена Жеймо се е запознала с изследвания върху Йовковото творчество не само на полските българисти, но най-вече на българските литературоведи. Трудът е илюстриран с репродукции на едно от емблематичните имена в културния живот на България от 1920-те години – художника Иван Милев, което я прави интересна и в полиграфично отношение.

В заключение ще цитирам оценката на проф. Илия Пачев за това сериозно изследване върху Йовковото творчество: „Книгата на Божена Жеймо е адресирана и към полските слависти, и към българистите зад граница със своите научни рефлексии за писател, чиито творби имат общочовешко съдържание. Авторката е постигнала съвременен литературоведски дискурс с предложените неочаквани паралели, породени от обратите в художествената логика на творбите. Прибавим ли още диалогичната отвореност и мисленето, освободено от научни клишетата, всичко това връща увереността във възможностите на литературата като надеждно средство за комуникация и въздействие във времето на глобалните промени, на прощаването с табута, митологеми и идеологически предразсъдъци, за да се обърне човекът към автентичността на живота така, както Йордан Йовков го вижда чрез своя художествен универсализъм”.

Кремена Митева - гл. уредник на Литературен музей "Йордан Йовков"