Изложба, посветена на възвръщането на Южна Добруджа, в Регионална библиотека "Дора Габе"

Книги, сборници, периодични издания, фотографии, стари вестници от 1940 година проследяват съдбата на Южна Добруджа – добруджанския въпрос, дипломатическите преговори, Крайовския договор от 1940 г. и присъединяването на Южна Добруджа към България, които пресъздават неповторимата атмосфера на Освобождението. 

Изложбата съдържа заглавия като „Добруджа. Историческите заседания на Народното събрание по присъединяването на Южна Добруджа към Майката - Отечество”, 20 и 21 септемврий  1940 година”; „Златна книга за Златна Добруджа”, под редакцията на Хр. Цанков-Дерижан от 1940 г.,; Асен Кемилев - „Преселението на северно-добруджанските българи през 1940 година” от 1941 г., „Сборник на румънски закони издадени във връзка с Добруджа” от 1941 г., „История на град Толбухин”, „История на Добруджа”, т. 4, „Извори за историята на Добруджа 1919-1941 г.”, изследванията на проф. Антонина Кузманова „От Ньой до Крайова”, и „Румънските представи за българския характер на Добруджа през 1878-1940”, на Стефан Стефанов  „Генерал губернаторът на Южна Добруджа”, Жеко Попов  - „Северна Добруджа. Пътеписни бележки”; на Любен Бешков „Освобождението на Южна Добруджа 1940 година”, „Родният Добрич някога”; на Георги Казанджиев „Връщането на Южна Добруджа през 1940 година”, Веселина Малчева „Преселени севернодобруджанци в град Добрич през 1940 г.”, Сборниците „50” и „60 години от възвръщането на Южна Добруджа към България”, на Веселин Бончев „Възстановяване на българската държавност в град Добрич и Добричка околия” и др.

Оригиналните вестници от месец септември 1940 година – „Добруджански глас”; „Зора”, „Днес”,  „Вечер”, „Час” съхраняват спомена за дългоочакваното Освобождение на Южна Добруджа, моменти от Освобождението на град Добрич на 25 септември 1940 г. От старите документи разбираме за хода на преговорите в Крайова, подписването на спогодбата, подготовката в Добрич за тържествата и самите празненства в града, тържественото посрещане на войските начело с ген.- лейт. Георги  Попов.

Дейно участие в тържествата вземат младите добричлии.  „Ура” и „О, Добруджански край” заливат целия град. Песни, веселие и  манифестации царят в освободения град - сред манифестантите е и добруджанката Дора Габе. Поетесата първа възпява освободена Добруджа. Стихотворението „Добруджа. Химн” е написано веднага след подписването на Крайовския договор. Тя е и една от първите, включили се в делегацията, посетила освободена Добруджа и Добрич.

Художествените материали – стихотворения, разкази, спомени, песни, илюстрират и възторга и радостта от свободата,  както и трагизма на преселението и мъката на севернодобруджанци през есента на 1940 г. Представени са произведенията на – Боян Болгар „Обичани предели”; „Книга за Добруджа”, със съставител  Борис Маковски, 1940 г.; „Свободна Добруджа. Възпоменателен сборник.”, 1940 г.; на Крум Николов  „Впечатления от Златна Добруджа” от 1941 г.; на Ангел Каралийчев  „Птичка от глина” от 1941 г.; на Златка Щерева – „”Изгрява ден” и „Денят на жътвата” от 1942 г.; на Добри Немиров  „По равната земя” от 1942 г.; Яни Калиакренски  „Неизвестните” от 1943 г.; Любен Щерев  „Добруджа 1940” от 1944 г.; също от Ангел Каралийчев  „Спомени”, издадени през 1967 и 1971 г.;  на Рада Въртунинска  „Добрич и добричлии„;  Йовчо Каранфилов  „Извървяно, преживяно, изстрадано”; Веселина Малчева „Полъх от стария Добрич”; Георги Топалов „Българите от село Еникьой …”;  Венцислав Димов „Добруджа: Памет и песен” и много др. Място са намерили и стихосбирките на Дора Габе –„Земен път” от 1928 г.; „Избрани творби” от 1958 г; „Избрани стихове” т. 1 от 1978 г. и „Добруджанка”.

База данни „Фотографии” на библиотеката съдържа снимки за посрещането на освободителните войски в Добрич на 25 септември 1940 г., с участието на поетесите Дора Габе и Елисавета Багряна във военни униформи, за тържествата в освободения Добрич и изтъкнатия журналист Любен Станчев и други добрички граждани, административните власти пред кметството в Добрич, факсимиле на Крайовския договор и др.

В спомените на Крум Николов от книгата му „Впечатления от Златна  Добруджа”, издадена през 1941 г., четем „ … Връщането на Добруджа в пределите на майката - отечество откриваше възможност и за връщане прокудените от родни огнища и спиране потока от бежанци, страдания, неволи. … С повишено национално самочувствие за постигнато удовлетворение на народните идеали по мирен начин, ние се качихме на влака за Добрич – рано сутринта, в 6 часа, на 25 септември 1940 г. В същия този ден българските войски, които се явяваха на определените места, както казахме, пет дни след администрацията и след установяване на българската власт там и оттегляне на румънските войски, окупираха втората зона и влизаха в Добрич – сърцето – столицата на Добруджа.

Денят беше хубав, слънчев, приятен.

…Скоро стигнахме старата черна граница и навлязохме в новоосвободена Златна Добруджа. Влакът се напълни с командировани за четвърта окупационна зона административен персонал…. Веднага с потеглянето на влака от всички вагони екнаха песни: „О, Добруджански край!”, „Мила родино!”, „Ура!”… Влакът спря на гара Добрич. От далеч долитаха звукове на конски копита; трясък на тежки, железни коли, музики; ура! Гарата обаче бе празна, тиха безлюдна. Всичко живо от Добрич бе на посрещане българските войски…”.