Откриха потерна и колан на воин от Първото българско царство на Славната канара

Дълбоко в скалата са слезли иманярите да търсят златото на Вълчан воевода

Древното слънце огрява нишите на Скалния манастир на „Славната канара”, край село Дебрене, Добричка област. Някъде тук вече е свършило Добруджанското плато и започва хълмистата Батова.

Нишите на скалния манастир на „Славната канара”

Директорът на РИМ Добрич, Костадин Костадинов, поясни, че на обекта са разкрити три културни хоризонта. Единият е късноримски от ІV-V век, вторият е ранновизантийски от VІ век и старобългарски от Х век. Базиликата е една от най-ранните открити в България и крепостта, вероятно е построена, за да я пази. Гордостта на екипа, обаче е откритата потерна/втора, по-малка врата на крепостта/ и стъпалата към  15 метровия ров който заобикаля хълма. Мястото вероятно се е ползвало за култови практики и съхранение на мощи на светци, но от разкопките се разбира че българите не са го ползвали по предназначение.

Входът към крепостта

Входът към еднокорабната базилика

Петнайсетметров ров обгражда крепостта и базиликата

Интересен експонат е намереният бронзов колан на български войн от Първото българско царство. Той е съставен от стилизирани форми на лотосов лист. И докато течеше пресконференцията на древния хълм, археологът Добри Добрев откри и металното сечиво от огнивото на война. Научният ръководител  Боян Тотев, сподели, че то и копчето, намерено по-рано, са вероятно от чантата на боеца. Да припомним, че тук през септември беше открита амфора  с 1202 бронзови монети, която по преценка на експертите, е дарохранителницата на базиликата.

Бронзовите орнаменти във формата на стилизиран лотосов лист на колана на война

Копчето и желязното сечиво за огнивото на българския войн

Проучването ще продължи и през следващото лято, сподели Костадин Костадинов, и крайната цел е обектът да бъде направен достъпен за туристи.

Парче от амфора от обекта

Автор: Сашо Серафимов