Животът на село Крапец в снимки
По инициатива на художника Коста Костов на 17.10. 2014 г в читалището на Крапец беше експонирана изложба на снимки от семейните албуми на жителите.
nadmin
Идеята му дошла, когато присъствал на един разговор в кръчмата и хората един друг се питали „а бе тоя от кой род беше, как се казваше, стринката на еди кой си...“
И тогава той предложил – всеки да донесе снимки от семейните албуми и да ги подредят. Речено сторено.
Изложбата беше открита от проф. Райна Бърдарова – кмет на Община Шабла. „Щастливо обстоятелство е, че в това малко селище има инициатори, които да се заровят в историята му като Коста Костов, историкът Илиан Христакиев и кметския наместник Димитър Марчев."
Илиян Христакиев: Крапец /Карапча/ се създава от четири рода – Шишкови, Ялнъзови, Вълнарски и Хамалски. Те идват някъде в средата на 19 век от с. Карапча/Маломир/ ямболско. След 1940 тук се заселват част от преселниците от Северна Добруджа, по силата на Крайовската спогодба.
Училището в село Карапча се създава 1863 г, то е първото в района на Мангалия /Крапец е бил в тази административна единица/, а първият учител бил Павел Брусарски, научаваме от историята. Димитър Шишков пък разказва откъде носи тази фамилия: „Пра, пра дядо ми Вълчан Дуков не е бил по фамилия Шишков, но тъй като е бил много дебел и силен са го нарекли така. Едно агне сам изяждал и един бакър вино сам изпивал. Погребан е в църковния двор, той е един от големите дарители за построяване на църквата. От тогава носим тази фамилия...“
Интересна личност от историята на селото е Борис Петрович Ялнъзов/1919 – 2007/. На 13 години, заедно с брат си Кольо, наречен Каракольо заради необикновените си буйства и седемнайсетгодишната им сестра, заедно с други познати и приятели, решават да избягат от Варна в Одеса. Животът им става кошмарен. За братът Колю и сестрата се знае, че са загинали по съветските лагери. Борис преживява 13 години в Сибир, като началото е Челябинския затвор. Бяга няколко пъти от лагерите, изминава хиляди километри, но през 1959 година се връща женен с пет момичета и две момчета. Става известен художник. За живота му БНТ прави документален филм... Това ми разказа неговия син, също художник Петър Ялнъзов, роден в Грузия.
Камъкът, на който Кольо /Караколю/ си изсича името, преди да тръгне за Одеса, заедно с още двама съселяни. За жалост, морето не е до колене и не успяхме да стигнем до него. Но една стара снимка доказва неговата автентичност.
Каква е историята на селото, знаят само селската черква и камбаната, закачена на стария салкъм.
