Представят „Бележити добруджанци” в регионалната библиотека

Библиотечните документи – книги, вестници, архивни документи, копия на документи, снимки, и др. разкриват живота и творческото дело на изтъкнатите журналисти и общественици.

Любен Станчев е изявен журналист, публицист и общественик. Роден е на 30 януари 1904 г. в с. Караджалар (дн. Сърнино, Община Генерал Тошево) в богато и многолюдно семейство. Завършва гимназия във Варна, а след това се записва в Букурещкия университет. Прекъсва висшето си образование, за да се отдаде на журналистическата професия. Основател и редактор на вестниците „Нов живот”, основан през 1924 г. в. „Куриер” – през 1927 г., „Добруджански куриер” 1930-1933 г. , „Единство”, 1929 г., „Обнова”, 1931 г. Заедно с Яни Хаджиянев-Калиакренски основават и списват освен в. „Единство” и в. „Добруджански глас” – от 1935 г. до 9 септ. 1944 г., когато вестникът е спрян, а редакторите му са задържани и впоследствие осъдени на смърт.

Стотици са публицистичните му материали, в които защитава поробеното добруджанско население. Автор е на книгата с къси разкази и импресии ”Недомлъвки”, на множество разкази, есета, пътеписи от Добруджа, художествени очерци и др. През 1940 г. е провъзгласен за член в Задругата на българските писатели и носител на почетния знак „Златен клас на Добруджа”, изработен в Добрич.

След 9 септември 1944 г. Любен Станчев е арестуван и осъден от Народния съд. Заедно с още 17 подсъдими той е разстрелян на 6 март 1945 г.

В експозицията са представени отделни броеве на в. „Обнова”, малка част от статиите на Л. Станчев във в. „Добруджански глас”, копия на „Свидетелство за свето кръщение”, 1904 г., „Мотиви от Народния съд за осъждане на смърт на Любен Станчев”, 1945 г., „Обвинителен акт за съдене от Народния съд на Л. Станчев”, 1945 г., „Предсмъртното писмо на Любен Станчев до съпругата и неговия син”, 1945 г., „Препис-извлечение от Присъда на Л. Станчев от 8 март 1945 г.,Писмо от Задругата на българските писатели-историци, стихове от Змей Горянин, посветени на Любен Станчев и др.

Жизненият и творчески път на бележития журналист е разкрит в книгите на Любен Бешков - „Добруджанци в науката, изкуството и културата”, ”Бележити добруджанци”и „Добруджа през вековете”; на Данаил Бекяров „Материали и спомени за добруджанския периодичен печат”; на Йордан Дачев „Личности”, „Влогове”, „Премълчани имена”, „Добруджа възпява себе си …” и много др.

Борис Колев е добруджански поет, преводач, журналист и общественик (1909-1994). Роден на 4 октомври 1909 г. в Добрич. Завършва трети прогимназиален клас в Българската частна гимназия, и продължава самообразованието си. Борис Колев се включва активно в борбите на левицата в добруджанското националноосвободително движение. През 1930 г. участва в издаването на вестниците „Народна дума” и „Народен глас”, през 1934-1935 г. сътрудничи със стихотворения и статии на общокултурни теми в списание ”Класове” и вестниците „Добруджанска мисъл” и „Подем”. През 1929 г. в списание „Поле” са отпечатани първите му две стихотворения. Превежда от румънски големите поети Еминеску, Панайот Станчев-Черна и др. Дълги години до пенсионирането си Борис Колев е главен редактор на вестник „Добруджанска трибуна”.

Изложени са стихосбирките на Борис Колев: „В нощта”, 1945 г.; „Духът на метежа”, 1946 г. ; „Орли на свободата”, 1967 г.; поемата „Добруджа”, 1969 г.; „Зари от изгрева”, 1974 г.; посмъртно издадената стихосбирка „Очи”, 2000;  изследвания и статии за него от Йордан Дачев в „Паметта на сърцето” –литературна анкета с поета, от 1983 г.; „Влогове” , 1998 г.; „Добруджа възпява себе си”, 2002 г.; „Личности”, 2006 г.,  Любен Бешков -  „Добруджанци в науката, изкуството и културата” и ”Бележити добруджанци, Атанас Пеев –  в „Личности и събития”, 2014 г., и др.

Интерес представляват и документите от неговия личен архив, дарение на библиотека „Дора Габе” от съпругата на поета Невяна Колева – ръкописи на стихосбирката „Очи”, „Отломки на времето”, „С вяра в бъдещето”, Антологичния сборник „Румънски поети”, книги с автографи, почетни грамоти, кореспонденция, награди и др.

Изложбата е експонирана  във фоайето на  Регионална библиотека „Дора Габе” и ще остане до 4 декември 2014 година.