Нищо не мога да правя

Нищо не мога да правя

Елисавета отново имаше ужасен ден или поне тя смяташе, че е такъв. Истината беше, че денят е толкова прекрасен. Слънцето грееше топло, а въздухът миришеше на пролет. Просто тя не забелязваше това, а само лошите неща около нея. Получи слаба оценка в училище, скара се с родителите си, скъса й се обувката, когато се прибираше у дома. За няколко часа й се случиха куп лоши неща. Като че ли дяволът ги пуска от небето върху нея. Мислеше си, че има ужасен живот и винаги всичко лошо се случва само и единствено на нея. Питаше се какво толкова е направила, че е нещастна. В този момент телефонът й звънна. Беше непознат номер.
- Да? Кой е на телефона? – Елисавета говореше ядосано.
- Не се ядосвай! Мисли положително! – спокойно говореше непознатият глас.
- Кой си ти, че да ми казваш какво да правя?
- Непознат ли ме наричаш вече? – учуди се мистериозният за момичето глас.
- Не познавам гласа ти и нямам номера ти. Как искаш да те наричам? – попита тя.
- О, извинявам се много! Мисля, че съм объркал номера.
Елисавета се ядоса още повече, че някой просто така може да й звъни, когато е ядосана. След това обаче се замисли. Мисли положително й каза непознатият глас. Дали това беше причината за всичките неприятни неща, които й се случват. Може би нейното негативно мислене е виновно донякъде. Младото момиче искаше да направи опит и да започне да мисли положително. Нищо нямаше да загуби, а само да провери дали ще се чувства по-добре. Трябваше да се сбогува с негативното и да носи в себе си единствено положителното. Започна да се усмихва повече и да се ядосва по-малко. Всяка сутрин, когато се събуждаше си повтаряше колко прекрасен е животът. Започна да вярва в себе си и не приемаше трудности пред себе си. Караше хората около нея да не се ядосват и да забележат колко прекрасно е всичко. Момичето се сети за непознатия номер, който й беше звъннал преди няколко дни. Замисли се, че в живота няма нищо случайно. Ако този човек не се беше объркал, тя нямаше да промени мисленето си. Затова винаги трябва да забелязваме малките неща около себе си, защото именно те са големите. Те са тези, които са способни да ни променят завинаги.
И така без да се усети, Елисавета промени своя живот. Ей така на шега, защото просто искаше да опита. Тя наистина повярва, направи всичко възможно и накрая спечели. Просто трябва да мислиш позитивно, без да се преструваш.

„Няма да мога да науча този урок, няма да мога да танцувам този танц, няма да мога да сготвя това, няма да намеря пътя до там, няма да мога да спра цигарите, няма да ме хареса... нищо не мога да правя.“
Това са част от думите, които почти всеки ден изричаш. Казваш ги просто така, без дори да се замислиш дали наистина е толкова сложно? Сякаш това „няма да мога“ е станало като едно голямо оправдание. По-лесно е да кажеш, че няма да се справиш, отколкото да се бориш и да постигнеш целта си. Не можеш да си сигурен в нещо, което даже не си опитал. Няма как да си сигурен, че някой няма да те хареса. И каква е причината да мислиш така? Няма как да си сигурен, че не можеш да спреш цигарите, щом продължаваш да пушиш по две кутии. Невъзможно е да си сигурен за нещо, което не си пробвал или не се е случило. Запомни едно! Всеки път, когато казваш „няма да се случи, невъзможно е“ то наистина става такова. Чрез думите и мислите си ти предизвикваш съдбата, колкото и смешно да ти звучи сега. Защо не пробваш обратното? Вместо тези негативни думи не започнеш да изричаш положителни? Защо вместо да не вярваш в себе си, не се замислиш, че наистина можеш да успееш?

Положителното мислене не хапе! Положителното мислене прави живота ти вкусен – изяж го и нека остане завинаги в теб! Красива метафора, нали?