Радослав Рудачев: Искам да остана в историята на Добрич

Радослав Рудачев: Искам да остана в историята на Добрич
Той е млад и талантлив, обича да рисува, а талантът му не бива да се подлага под съмнение. Неговият живот е изкуството, изкуството под всякаква форма. Признава, че най-голямата му слабост са бързите мотори, моливът и белият лист. Превръща хобито си в професия и вече си е извоювал реноме на сериозен интериорен дизайнер. Той е Радослав Рудачев.

Срещаме се с него в студиото в Добрич, където започва всичко. Пази скици, които е рисувал преди години, но никога няма да изхвърли. Смесени са с новите му творения, които нетърпеливо чакат да намерят реализация.


Началото слага още като малко момче, когато не спира да драска по каквото му падне. На по-късен етап животът го събира с още две момчета със същият интерес към рисуването. Така се ражда първата му арт група – NLS. Тогава са на мода графитите и съвсем естествено те се развиват в тази насока. Тяхно платно е всичко, за което се сетите – автомобили, мотори, стени, очила, запалки… Радослав казва, че най голямата му любов си остава спреят за рисуване, онзи, който вдъхва живот на бялата стена. Не крие влечението си към интериорния дизайни и е готов да се занимава с цялостно проектиране на апартаменти, магазини, заведения. Сега това е неговият приоритет.


Силно се надява следващата му цел да се реализира. Говорим за нещо като сериал, където почитатели и хора на изкуството ще проследят в реално време работния процес по създаването на един арт дом. Има желание да превърне Добрич в артцентър на България, където поне веднъж в годината млади таланти да показват на какво са способни.



Ето какво ни разказа Радослав за вдъхновението, мечтите и голата истина.


1. Кой е Радослав Рудачев?
Здравейте! Казвам се Радослав и съм от Добрич. Рисувам откакто се помня. За мен това да рисувам е начин да излея и покажа същността на душата си. Занимавал съм се с рисуване на графити, аерография, дизайн на дрехи и какво ли още не, но сега съм насочил енергията си към интериорния дизайн. Открих, че така изразявам себе си, а и обичам да правя хората щастливи. За мен няма нищо по-добро от това да получа тяхната искрена благодарност и одобрение за извършената работа.



2. Кога разбра, че искаш да се занимаваш точно с това?
Не помня точно, но бях много малък. Първо започнах с драсканици по тетрадките в часовете в училище. Бързо разбрах, че притежавам талант и започнах да рисувам върху всичко, което ми попадне – запалки, очила, чаши. Продължих с аерографията, което представлява рисуване върху коли, мотори. След това вниманието ми бе привлечено от новата мода – графитите. Рисувах върху стени, една, втора, трета. Ставах все по-добър. Та… занимавам се с рисуване от много години.



3. Кога получаваш вдъхновение?
По всяко време. Не мога да посоча кое точно ме вдъхновява, защото идеите не спират. Мозъкът и фантазията ми работят постоянно. Обожавам да рисувам природа, цветя, животни…



4. Как протичат делниците ти?
Няма ден, който да прилича на друг. Винаги правя нещо различно. Когато имам поръчка за интериор на обект първото нещо, което правя е да разговарям с човека. Важно е да разбера какви са неговите желания и очаквания. Опознаваме се взаимно. Това е важна стъпка, защото така по-лесно мога да създам рисунката.
Не мога да определя точно по колко часа на ден работя и по колко отделям за себе си. Случвало се е толкова да съм се улисал по работата, че да загубя представа за времето. Когато погледна часовника разбирам, че съм рисувал вече 10-12 часа. Едно е сигурно – интериорният дизайн и рисуването по стени в апартаменти и магазини отнема време. Много време. Най-често работя по един проект със седмици, дори месеци. Зависи от възложената задача. Бях част от проекта „Стената на славата” във Варна. Там рисувах образът на Цар Калоян. Отне ми три дни. Когато се наложи да работя за заведение например е много по-различно. Зависи от размерите му, но в повечето случаи се занимавам по няколко седмици, месеци.



5. Как възприемаш това, което правиш – като работа или хоби? Как и къде се намира екип, с който да работиш?
Въпросът е труден. Мисля, че не правя разлика между двете понятия. Обожавам работата си и тя никога не ме натоварва. Точно обратното! Нужно ми е само тишина и спокойствие. Когато работя, моля всички да напуснат стаята и да ме оставят сам. Тогава не се разсейвам и мисълта ми тече правилно. Обичам да работя сам, но ми е трудно, защото е много трудоемко. Понякога, зависи от възложената задача, работя с още две момчета. Благодарен съм им. Разбираме се добре и сме отличен екип. Рядко се налага да търся хора целенасочено. Предпочитам да съм с хора, които познавам от преди. Познавам работата им, ценя и уважавам таланта и мнението им. Мога да разчитам напълно на тях и да им се доверя. С практиката осъзнах, че екип се прави трудно. Често мненията и интересите не съвпадат. Залагам на проверените във времето приятели и колеги.
Когато не се налага да рисувам по работа го правя за удоволствие. Просто не спирам! Случвало се е както си стоя у дома да изрисувам шкафовете просто така, дошла ми е идея. Пренасям се и по стените. Ето, че се усещам – аз пак работя!



6. Трудно ли е да се издържаш със заплата на артист в град като Добрич?
Тук пазарът наистина е свит. Хората се доверяват трудно. Как да разгърнеш проекта пред тях, когато истинската му красота е след приключването на работата.
Въпреки това доста от нещата ми са правени именно тук. Работил съм по няколко апартамента и заведения. Често съм рисувал и в други градове, дори в чужбина. Скоро ми се отваря възможност да изрисувам голям ресторант в чужбина.
Не бих казал, че парите са добри, но ми стигат да покрия нуждите си. Никога не съм мислил да търся реализация на място различно от Добрич. Тук съм роден, отрасъл и живял. Искам да се развивам тук. Искам след години хората да ме помнят с работата ми. Искам да помагам на всички, които искат да се занимават с нещото, което аз правя.



7. За какво мечтаеш?
За много неща! На този етап искам да реализирам едно видео, по-скоро нещо като сериалче, което да покаже на всички с какво се занимава Радослав Рудачев. Идеята ми е да си партнирам с момчетата от ProvideoZ. В няколко епизода ще покажем прогреса по една рисунка. От бялата стена, през контурите, запълването и на финала – резултатът.
Мечтая и за фестивал в Добрич, който да се организира всяка година. Ще се събират най-добрите художници на графити. Бихме могли да рисуваме по фасадите в центъра, разбира се с разрешението на живущите. Така нашето изкуство ще намери широка публика. Говорил съм с колеги от цялата страна и те ме подкрепят. Бях в общината, където ги запознах с плана си, но за съжаление на този етап не срещнах подкрепа от тяхна страна. Сами разбирате, ако проектът се реализира, нищо чудно Добрич да се прочуе като артцентър на България. Винаги съм го искал!
Мечтая си да усещам подкрепата на държавата, а не само на приятелите и семейството. Не желая да напускам родния си град. Искам да оставя история след себе си. Искам творбите ми да намерят публика и оценка дори след 50 години. Искам хората да знаят кой съм!
Слагам началото на един нов проект – Rudachi design. Възнамерявам да насоча вниманието си единствено към вътрешния дизайн. От скицирането до декорирането на стените. Вече дори работя и имам няколко реализирани творби. Радвам се, че хората остават удовлетворени от свършеното от мен, така и аз съм доволен.


Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+