Банята на богат римлянин - археологическа находка в центъра на Добрич
Паметник на културата от местно значение - частица от древната история на Добрич, Добруджа и дори на човечеството, се намира само на метри от центъра на града ни, а същевременно е слабо познат на гражданите и днес е почти незабележим. Става дума за римската баня, разположена до бившия магазин „Млад техник” по бул. „25 септември”. <br /><br />
Както обикновено се случват хубавите неща, римската баня е открита напълно случайно. В бума на жилищното строителство в Добрич през 1963 г. бригадата, изграждаща нов блок, се натъква на нещо интересно при дълбаенето на основите.
Извикана е Любка Бобчева, която по това време полага началото на археологическите изследвания в тогавашния окръг Толбухин. Тя веднага се заема с разкопките на мястото и открива, че това е римска баня.
Банята е обслужвала вилата на богат римлянин, смята Тодор Димов – археолог в Регионален исторически музей – Добрич. Аристократите в империята са разполагали с такива вили, обясни той. Банята е малка и за това едва ли е принадлежала на градска структура, за империята банята е била обществено място – за контакти и социален живот, разясни Димов. Все пак останки от римско селище на около 1,5 км. от банята, пак на територията на днешен Добрич, съществуват.
През 1965 г. Националният институт за паметници на културата реставрира банята. Не е въпрос само да се възстанови, а как ще се стопанисва и управлява, коментира археологът Тодор Димов. След реставрацията обектът отново е оставен на произвола на съдбата. Не е и можело да се случи нещо друго, по това време Толбухин е бързоразвиващ се град във всички направления и тази баня е била последната грижа на градската управа, коментира още Димов.
Въз основа на отркитите при разкопките на банята монети се смята, че банята е била ползвана през втората половина на 3 век и първата на 4 век. По това време Добруджа е част от Римската империя - провинция Скития. Римската баня в Добрич има 6 помещения, всяко от тях със специфични функции – съблекалня, басейни за студени, умерени на температура и горещи процедури, горивна камера. При разкопките са открити и останки от водоснабдителната и канализационната системи. Точно под мястото има подпочвени води. Размерите на цялата късноримска баня са около 23 на 11 метра.
Днес банята продължава да бъде паметник на културата от местно значение, но следите на историята е трудно да бъдат видяни от купищата боклуци, храстите и дървета.
Тодор Димов сподели, че преди няколко години е работил върху проект за възстановяване на банята на стойносто 40-50 000 евро.
Археологът сподели и свое виждане какво може да се направи за да се даде нов живот на паметника. Той смята, че теренът в съседство на банята трябва да бъде предоставен за построяване на кафене. В договора ще бъде заложено и стопанисване на банята, както и поставяне на пейки около нея и ниско осветление. Кафенето може да акцентира върху исторически аспекти, разясни Димов, който смята, че с реализирането на тази идея ще бъде облагороден районът на римската баня в Добрич.