Българите на Лазурния бряг се подкрепят, най-яркият ми спомен за Добрич е Езикова, приятелите, Франкофония

1. Представете се с няколко изречения за нашите читатели
Казвам се Анета Иванова, на 21 години. Завършила съм ЕГ "Гео Милев" гр. Добрич с френски език, през 2012 година. От две години и половина съм студентка в Ница, Франция. Интересите ми са свързани с фотографията, която се опитвам да развия в професия. Имам сайт - http://anetaivanova.wix.com/photography и вече две заснети сватби. Надявам се да реализирам това което съм си поставила за цел.

Ница

2. Как взехте решението да заживеете в чужбина, какво ви мотивира да направите тази крачка?
Пътуването определено обогатява човек и го кара да пораства. Винаги съм мечтала да мога да посетя максимално много непознати места. Имала съм възможността да посетя много държави (за което съм много благодарна на моите родители!). Запознавах се с нови култури, срещах се с нови и различни хора, влюбвах се в непознати за мен езици. Красиво е. През 2010 г. бях на триседмичен  летен езиков курс в Ница. Бях настанена в приемно семейство и посещавах курс, за да подобря знанията си по френски език. Влюбих се в града и тогава си казах, че аз ще се върна тук. И така, когато наближи времето да избирам къде да продължа образованието си, реших да изпратя  документи само в един университет - този в Ница.

Ница

3. Какво най-силно Ви впечатли през първия ви ден в Ница?
Това което ме впечатли още преди идването ми в Ница е езикът. Обожавам френския език! Обожавам да слушам френска музика. Френската Ривиера е много красива, с прекрасни гледки, които нямах търпение да заснема. На 20 минути с влак е Монако, на 40 - Кан, градове, които много хора мечтаят да посетят.

В Монако

4. Трудно или лесно се адаптирахте към новата среда? Наложи ли се да правите компромиси?
Лесно ми беше да се адаптирам към начина на живот, към културата и града, защото с по-хубавото се свиква бързо. Трудно ми беше да се адаптирам към цялата администрация, защото всичко тук става много бавно и с много чакане. Компромисите, които се наложи да направя са в личен план - това, че не мога да бъда със семейството и приятелите си.

Монако

5. Какво не знаят българите за Франция?
От  пътуванията ми  съм се убедила в едно – за да опознаеш една страна, трябва да я посетиш, да се срещнеш с жителите й и да се сблъскаш с културата й.

Гледка от град Ез

6. Какво научиха местните от вас за България и Добрич?
На французите казвам истината за България. А тя е, че има както положителни, така и отрицателни неща, както във всяка държава. Описвала съм им колко е красива родината ни, показвала съм им много снимки, разказвам им за българските традиции. За 1-ви Март им подарявам мартенички. Това че съм тук не е променило факта, че съм българка, затова спазването на българските традиции тук ме кара да се чувствам у дома си, а не като гост в чужда държава. Франция е моят втори дом.

Карнавала в Ница

7. Контактувате ли с много българи, поддържат ли се нашите сънародници в чужбина?
В Ница има страшно много българи! Често съм чувала фразата "Пази се от българи в чужбина". Е, аз обаче не смятам така. Създадена е група във Фейсбук "Българите в Ница, Кан и Монако", в която се споделят полезна информация и съвети. Тук се запознах с много сънародници, с които поддържам много добри отношения. Създадох и приятелства с хора, за които днес мога да кажа, че биха се отзовали на помощ, ако имам нужда.

На събирането на българите за трети март

8. Как отбелязвате типичните български празници (именни дни, Баба Марта и др.)?
За големи празници като например 3-ти Март се организират партита, където всеки е добре дошъл, за да си прекараме приятно по български, да слушаме българска музика.

За Великден, разбира се, боядисваме яйца, а за 1-ви Март си слагаме мартенички. Опитваме се максимално да спазваме българските традиции.

9. Кой е най-яркият ви спомен, свързан с Добрич?
Най-ярките ми спомени са свързани с гимназията и приятелите ми. Липсват ми събиранията с тях, липсва ми дългата и весела подготовка за Франкофонията.

Фестивал на лимоните и портокалите

10. Колко често се прибирате в България и Добрич? В каква посока се развиват те според вас след вашето заминаване?
За съжаление откакто съм дошла тук, все още не съм се прибирала в България. Надявам се тази година най-накрая да осъществя това дългоочаквано пътуване. Мисля, че градът се развива в положителна насока. Има прекрасен обновен градски парк. Развиват се центровете, в които малки и големи могат да развиват своите таланти. Не мога да кажа обаче същото за държавата ни. Новините, които гледам по българската телевизия, не са никак оптимистични. Затова и все по-рядко се решавам да ги гледам.

11. Бихте ли се върнали отново да живеете в България? А в Добрич?
В следващите около 5-10 години, не мисля, че бих се върнала за постоянно в България. Опитвам се да осъществя мечти, които знам, че биха били много трудно реализирани в България. Времето и обстоятелствата ще покажат...

Анета има голям талант и амбиции във фотографията