Пропиляното време

Пропиляното време

Чували сме някой да казва – пропилях си деня, седмицата, месеца, годината, живота. Дори всеки от нас е усещал гадното чувство, че просто си е загубил времето. Какво означава това всъщност? Хората например смятат, че са пропилели времето си за нещо, което не се е получило или с хора, които не са ги оценили. Да, наистина е гадно! Лошо е когато дълго време даваш всичко от себе си за определена цел, а накрая тя не се получава. Разбива се на безброй малки парчета пред очите ти. А ти само стоиш и гледаш, без да можеш да направиш нещо. Виждаш как всичко се разпада пред теб. Разбираш, че усилията са отишли на вятъра и си казваш, че си пропилял своето време. Всъщност замислял ли си се защо смяташ така? Не казвам, че дадената за пример ситуация е приятна, но за нищо на света не трябва да смятаме, че дадено време е пропиляно! Гадно е усилията ти да се окажат напразни, но чувствата, които си изпитвал по това време ще останат завинаги. Усещаното, че си се борил и давал всичко от себе си никога няма да изчезне. Ще запомниш завинаги, че си имал борбен дух. Сега, когато четеш това ще си кажеш – да, точно затова смятам, че времето е пропиляно. Не, не е така!

Нека се замислим, че никога не можем да бъдем сигурни в дадено начинание, което поемаме. Ако не искаме да бъдем разочаровани не трябва да правим нищо. Просто да чакаме дните, седмиците, месеците, годините да минат и накрая да умрем без да сме опитали. Да не правим абсолютно нищо, защото може да пропилеем времето си. Просто се страхуваме, че ще полагаме усилия, а след това може да не видим добър резултат. Поради тази причина просто ще чакаме да мине животът ни. И така може би няма да има никаква опасност, че ще загубим времето си. Накрая точно преди да умрем, ще осъзнаем, че по този начин сме пропилели живота си.

Не звучи много интересно, нали? Никога няма да забравим уроците и изпитанията, през които сме преминали, когато сме се борили. Разбира се, че никога няма да изчезне и спомена за чувството, което сме усетили, когато сме се провалили. Какво от това, че си паднал. Има хора без крака, които се изправят без грам съжаление и с цялата си сила. Ако ти имаш на какво да стъпиш, се засрами, че притежаваш крака, с които да станеш и да продължиш напред. Запомни, че няма по-голям провал от това да не правиш нищо цял живот, защото те е страх от неуспеха.

Също така понякога животът ни среща с хора, които смятаме за близки. Даваме всичко от себе си и винаги сме до тях. Мислим си, че и те изпитват същото към нас. Времето минава и един ден разбираме, че просто сме се залъгвали. И в този момент казваме – пропилях си времето. Защо трябва да смятаме така? Според мен е нужно да се радваме, че навреме сме осъзнали що за човек е отсрещният. А дори и прекараното време да е било дълго, просто е настъпил моментът да научим урока си. Да не съжаляваме, че сме посветили цялата си доброта на някого. Никога не трябва да се разкайваме, че сме правили добри дела. Трябва да запомним как ни е накарал да се чувстваме другия. Никога да не допускаме ние да сме причината за подобно чувство на някой друг. Следващия път, когато искаме да бъдем добродушни, ще се запитаме дали наистина си заслужава.

Ако не искаме да пропиляваме времето си с дадени хора, може цял живот да стоим сами. Да не допускаме до себе си никого. Така ще бъдем спокойни, че няма да загубим времето си с дадени хора. Как звучи? Според мен – ужасно! Именно ако не правим нищо в този живот и не се сближаваме с околоните, ще пропилеем своето време. Точно нашите неуспехи, провали и предателства правят живота ни интересен. От тях се учим и ставаме по-мъдри. Най-големите уроци са от времето ни, прекарано с неправилните хора на грешните места.

Трябва да ценим всеки един ден – той е дар за нас. Да не допускаме да бъде пропилян и причината за това да бъде нашето бездействие!