Между миналото, което е на път да се случи и бъдещето, което вече е било

Голяма част от включените в изложбата произведения са били част от самостоятелни и групови изложби на художника у нас и в чужбина.

„Между миналото което е на път да се случи и бъдещето което вече е било” се ситуира в едно настояще, в което неизбежно нахлуват сцени, образи и изображения от миналото и бъдещето. Преди години с относителна сигурност можехме да потвърдим последователността на тези три времена: миналото е последвано от настоящето и бъдещето. Тази сигурност обаче се е изпарила с насищането на света с дигитални изображения. През 1990-те един от слоганите на Майкрософт беше “Where do you want to go today?” („Къде искаш да отидеш днес?”). Настоящият слоган би бил „Кога искаш да бъде днес?”. И наистина, днес мога да поискам да отида в бъдещето като колонизатор на Марс, а утре, живот и здраве, да прекарам в приключения като средновековен рицар, римски войн или праисторически примат. Технологии, които да осигурят това, колкото щеш: фентъзи филми, 3D анимации, виртуални разходки, добавена реалност, различни компютърни приложения. Въпрос на избор – футурология или анахронизъм, или, защо не, и двете."

Красимир Терзиев

Изложбата представя селекция от работи, датиращи от 2004 до 2015 г., които с различни прийоми и в различни перспективи задават въпроси около производството и циркулацията на образи, около режимите на тяхното възприемане и икономика.

Начална отправна точка слага видео инсталацията „Един филм” (2004) – квази историческа драма без сюжет, в която 50 статисти, облечени в исторически костюми от гардероба на Киностудия „Бояна” се мотаят сред филмов декор в очакване на сигнал “action”. „Мону-ментално” (2011) е видео, в което камерата наблюдава от дистанция групи младежи, които „убиват“ свободното си време около Паметника на Съветската армия в София, без да обръщат особено внимание на идеологическата натовареност на пространството. „Опитомяване. Първите пет хиляди години” (2014) сблъсква зрителя с фигурата на куче, което отдавна не е част от живите същества. Следват работи от последните няколко години, в които са на фокус различни разпознаваеми хардуерни, софтуерни форми и образи от екрана. „Както водата, газта и електричеството идват отдалеч…” (2011) е серия цветни фотографии, представящи сцени от ежедневието на аматьор-астронавт. „Семейство” (2015) изпробва хипотезата за семейния живот на луната, докато „Монумент на изтеклото време” ни връща в проблематиката на монументалното, но този път ролята на въображаем монумент играе персонален лаптоп, чийто живот е изчерпан.

                                                           Снимка на автора - artroom.bg

Красимир Терзиев е роден през 1969 г. в Добрич. Живее и работи в София. Доктор по Културна антропология. Завършва живопис в НХА, София през 1997 г.

През 2012 получава “Награда за съвременно изкуство Unlimited/М-тел (с Даниела Костова и Цветан Кръстев), а през 2007 – награда "Гауденц Руф за ново Българско изкуство”. През 2012 излиза от печат книгата му "Ре-композиция. Автор, медия и произведение в епохата на дигиталното възпроизводство", Изток-Запад / ИСИ-София. От 2007 е член на ИСИ-София.

Негови произведения са част от обществените колекции на Музей за съвременно изкуство Centre Pompidou, Париж, ARTEAST 2000+ COLLECTION, Музей за съвременно изкуство/Moderna Gelerija, Любляна, Софийска градска художествена галерия и др.

Последните му самостоятелни изложби са: “Извънредно” в Галерия One Night Stand, София, 2014; “Космополис” в Института за съвременно изкуство - София, 2013.