Трагедията на таврийските българи - на книга и филм

Те са издадени по проект "Да помним сталинизма: Таврийските българи в Добруджа". Той е разработен съвместно от Регионален исторически музей - Добрич и Висше училище Международен колеж. Проектът се финансира от Европейския съюз и е на стойност 24 000 евро.

Трагедията на таврийските българи - на книга и филм

Основната цел на проекта е популяризиране на една голяма трагедия - насилствената депортация на таврийските българи през 1945 година, защото до миналата година тази голяма човешка драма бе абсолютно непозната на българската общественост, отбеляза Костадин Костадинов - директор на РИМ - Добрич.



Дейностите по съвместния проект на музея и ВУМК вече приключиха. В тираж от 1000 броя излезе книгата "Депортацията на таврийските българи в СССР през 1945 година: Премълчаната история". Авторът й е Радослав Симеонов – уредник на Военното гробище. Книгата представлява първото научно изследване по въпроса. Издадени са 300 диска с филм на Костадин Костадинов. В него малцината успели да се спасят от депортация и живи до днес таврийски българи разказват пред камерата своите спомени за драматичните събития. Цялата събрана информация ще бъде качена в сайт, който ще заработи до дни. В рамките на проекта се проведоха две научни конференции и неформално обучение на деца от Добрич.

Надявам се, че това е един от многото общи проекти, които ще разработваме заедно с ВУМК - единствената академична институция от подобен ранг в Добрич и цяла Добруджа, заяви директорът на музея в Добрич Костадин Костадинов.

Таврийските българи са втората по големина българска колония в рамките на Русия, живели в Крим и областта Таврия, на северния бряг на Азовско море. При нашествието на германските войски през 1941 г. те са подложени на репресии. Поискали са покровителство от българските власти, което получават. В началото на 1942 г. местният неформален лидер Мишо Хаджийски инициира движение за завръщане в родината – майка. Пишат писмо до цар Борис III, в което го молят да се върнат обратно в България. Той удовлетворява молбата им и около 1900 таврийски българи идват през 1943-1944 г. Държавата ги оземлява, отпуска им безлихвени заеми и храни, навсякъде са посрещнати добре. В този момент те са с еднакъв статут с преселниците от Северна Добруджа. Около 200 от тях се заселват в град Добрич и селата в рамките на днешната добричка област, като най-много са в село Добрево - 60. През 1944 г. обаче, когато идва Червената армия, таврийците като съветски граждани са третирани като изменници и предатели. Сталин ултимативно изисква от тогавашното държавно управление на България да ги предаде на СССР. Започва драматично преследване и депортация. Повечето са пратени в трудови лагери в Таджикистан, мнозина загиват. Едва 20-25 човека успяват да се спасят от депортация и да останат в България. Живите между тях са интервюирани за книгата и филма.