Чистият звук на реалността. Държавна опера – Русе с „Цигулката в киното“
Статия на Дияна Боева - преподавател по български език и литература в ЕГ "Гео Милев", посветена на концерта на Държавна опера – Русе "Цигулката в киното", който се проведе снощи в зала "Добрич"
Принципно се култивирам, когато слушам цигулка и се зареждам с търпение, защото звукът идва към мен рязко. Искам да кажа, че не усещам мелодията й. До снощи. Когато за първи път чух солиста Чавдар Вълков с орекстъра на Държавна опера – Русе в Камерната зала в гр. Добрич. Диригент е Владимир Бошнаков. Общият проект включва филмова музика от Холивуд и европейското кино. Чухме разнообразни музикални моменти от филми: „Червената цигулка“, „Списъкът на Шиндлер“, „Карибски пирати“, „Мисията невъзможна“, „Маската на Зоро“, „Усещане за жена“, „Осъдени души“, “Хари Потър”, „Кръстникът“ и др.
Цигулката на Чавдар Вълков носеше някаква мекота и пълнеше пространството. В далечината звукът не проскърцваше и не се даваше – „прожектираше“ кино, после леко се снижаваше и се отдалечаваше. Направи ми впечатление чистият звук, който не натрапваше солото. Киното, оркестърът и солистът въведоха слушателите-зрители не просто в отделни фрагменти, а в света на малките и изстрадани истини на голямото кино. Сновяхме между онзи „списък“ и онова „усещане“. А през цялото време цигулката долавяше смисъла най-ясно и пълно, но без да си съперничи с откъсите от филмите (които се прожектираха) или с останалите инструменти. Проектираше смисъла между драматичното и веселото, между любовното и всекидневното, задавайки един ракурс: животът е разнообразен. Не бях слушала цигулка с леки „движения“ и тънки вибрации. Или забелязвам много ясно музиканта, или цигулката ми е твърде патетична. Очевидно Чавдар Вълков има усета да се оттегля и да се приближава – да варира със своята цигулка, без да я употребява и насилва. Артистична форма на изява, в която помага интелекта, а не инерцията.
Видях и поддръжката на русенския оркестър, който затваряше кръга на тайните на Ал Пачино. Помните онзи филм, в който допирът е по-важен от очите, а ритъмът не зависи от дългите и безконечни упражнение, а от непозната. Само от това.
Фокусът вурху цигулката е специфично средство за въвеждане в реалностите на киното, в потайностите на „другото“ изкуство, което ритуално има нужда от своята цигулка.
Опитах се да чуя звука на моята реалност по филм. И избрах… цигулката на Чавдар Вълков.
Дияна Боева
