Монетите на скитските царе гостуват в Добрич в нощта на музеите

Монетосеченето на скитските царе е едно от най-загадъчните в западнопонтийския ареал. Интересът на учени и колекционери към него е огромен. Нумизматичният музей - Русе притежава най-пълната и най-значимата в научно отношение колекция от монети на скитските царе в света. Тя включва около 500 екземпляра и дава цялостна представа за всички монетни типове и номинали, сечени от скитските царе в Добруджа. Колекцията е формирана в продължение на много години от братя Бобокови, основатели на Нумизматичен музей – Русе и собственици на компаниите „Приста Ойл” и „Монбат”. Монетите са идентифицирани и регистрирани съгласно действащото законодателство.

Скитите принадлежат към иранската етнокултурна и езикова общност. За тяхна прародина се счита Централна Азия или – според друга хипотеза – Южен Сибир. Те са номадски скотовъдни племена, известни с това, че са владеели до съвършенство изкуството да яздят коне и да стрелят с лък. Към VI в.пр.н.е. скитите населявали обширните степни зони на северното и северозападното Черноморие (от Аралско море до Южна Украйна). Основен източник на информация за тях през този период е „бащата на историята” Херодот, който лично е посетил техните земи. Според него, скитските царе извеждали своята генеалогия (родословие) от известния елински херой Херакъл. Известни са имената на следните скитски царе, властвали в Добруджа: Атей, Канит, Тануза, Елис, Харасп, Акроза и Сариак. От тях само Атей, съвременник на македонския цар Филип II (359-336), е коментиран в съчиненията на древните автори. Нито един от останалите шест царе не фигурира в писмените извори. Единствените сигурни доказателства за реалното им съществуване са монетите, върху които са изписани техните имена. Канит и Сариак са бегло споменати и в два каменни надписа, намерени съответно в околностите на Варна и нос Калиакра. Скитските царе са установили т. н. „варварски протекторат” над черноморските гръцки колонии Истрос (южно от делтата на р. Дунав, Румъния), Томи (Констанца, Румъния), Калатис (Мангалия, Румъния), Дионисополис (Балчик) и Одесос (Варна). Гръцките градове са били задължени да им плащат значителен годишен данък срещу обещанието скитите да ги защитават и закрилят от други нашественици.

Монетосеченето на скитските царе е било внимателно обмислено и организирано по подобие на монетосеченията на околните гръцки колонии. Досега се смяташе, че монетите на скитските царе са сечени в гръцките градове Истрос, Томи, Калатис, Дионисополис и Одесос. Проучването на монетите от фонда на Нумизматичен музей - Русе обаче показа, че скитските царе са имали своя собствена монетарница, която се намирала в столицата Афродизия. Те наемали опитни майстори-гравьори и специални монетарни чиновници от близките гръцки градове. Известно е например, че скитският цар Акроза е назначил двама отговорници за дейността на монетарницата (Евклес и Андреас) от съседния Дионисополис.

Нумизматичната изложба, която ще гостува в Добрич, е необикновена и пионерна не само за българското музейно дело. Тя е реализирана със съвършено нов тип витрини, конструирани от Нумизматичен музей - Русе специално за експониране на монети. Една такава витрина се състои от касета за разполагане на монетите, компютър, монитор, лупа и постамент. Витрината е мобилна – лесно сглобяема и преносима. Тя дава възможност на посетителя да види “на живо” и през лупа всяка една монета; освен това всяка монета може да бъде видяна на монитора, увеличена няколко пъти и снабдена с всички необходими данни: описание на изображенията, размери, тегло. Този тип витрина за експониране на монети е новост за целия музеен свят. При нейното конструиране са взети пред вид всички съвременни достижения в тази област.