Бъди благодарен

Бъди благодарен

Рано сутринта пътувах с автобуса за работа. Денят беше слънчев и много ми се искаше да не работя, а да бъде на морето с разхладителна напитка. В този момент се качи възрастен дядо, с дрипави дрехи и малка торбичка в ръка. Плахо погледна шофьора и го попита колко струва билетът, а след това дали приема стотинки, защото няма книжни пари. Аз стоях на първата седалка и станах, за да му направя път. Казах му, че ще седна назад, но той ме погледна, потупа ме по рамото и ми каза, че няма нужда. В очите му се четеше доброта и много исках да направя нещо мило за това старче. Нали знаете, понякога поглеждате някого в очите и веднага разбирате що за човек е. Погледът никога не лъже, той издава същността на човек. Личеше си, че е беден, но с богата душа и някак си не се разкайваше, заради положението си. Чудих се какво добро мога да направя за него. Не исках да му давам пари, защото можеше да си помисли, че го съжалявам. Пък и това беше най-лесният начин, с който мога да го зарадвам.
След известно време човечецът отиде при шофьора и му даде шепа стотинки.
- Момче, заповядай. Това са единствените пари, които имам.
- Няма проблем, дядо.
Наблюдавах тази ситуация и с всяка изминала секунда започвах да ставам все по-благодарна. Имам хубава работа и прекрасни хора около мен. Освен стотинки, притежавах и книжни пари. Не много, но достатъчно. Някак си нямах право да се оплаквам за каквото и да било. Тази проста ситуация, която се среща всекидневно ме накара да се замисля за много неща. Пътувах, гледах през прозореца и се усмихвах. Слънцето галеше лицето ми и бях щастлива. Какво повече да искам от живота? – казах си. Благодарна съм за всичко!
Трябва да сме благодарни и за най-малките неща, които притежаваме. Ако ги оценяме, ще се размножават. Не трябва да негодуваме и да мислим какво ни липсва, а да се спрем и да се замислим за нещата, които притежаваме. Нека не ставаме алчни! Малко му трябва да човек за да бъде щастлив – един приятел, една пейка и една топла ръка.
Благодаря ти, старче! Ти ме вдъхнови да напиша тази статия и по този начин реших да направя нещо добро за теб. Може би ти никога няма да разбереш, но нали хората са казали – направи добро и го хвърли зад гърба си. Скритата хубава постъпка е по-скъпоценна от хиляда показани.

Искам да споделя една мисъл от първата ми написана статия – „Тъмен ден“: Радвайте се на това, което имате, защото то е мечта за други, които никога не са го притежавали!