Добричката галерия отваря "Прозорец" към съвременната българска живопис

Човек опознава света чрез прозореца. Той е първата му пътека преди още да се научи да върви - какво има зад ъгъла, къде отвежда тази уличка, колко е голямо небето зад онази фасада. Тайната е винаги зад прозореца, тя е в прелитащата птица, в среднощните звезди, в обратния поглед към чуждата стая, в смесващите се силуети на непознати...

Прозорецът е път към други светове. Той може да те върне далеч назад в детството, да те открие в настоящето и да видиш продължение на сянката си, той може да те прати в бъдещето, където само въображението може да пристъпи. Прозорецът е място на видения и реалност, сякаш е център от където започват времената, до които човек се докосва, чрез интуиция, сънища или лудост.

Поради многопластовата си символна наситеност и богатството от внушения, той е привлекателен за много художници като сюжет. Включването на образа на прозореца в композицията, като форма и структура, спомага за изграждането на пространството в дълбочина. Играта на светлината и цветовете го дообогатяват и доизграждат, като синхронизират случващото се отвън и вътре. За всеки художник подходът на работа е различен и неподражаем.

В изложбата са подбрани двадесет и седем живописни творби рисувани в периода 1978 - 1987 г. Посетителят ще се срещне с известни имена от съвременната българска живопис  - Александър Петров, Йоан Левиев, Светлин Русев, Николай Майсторов, Ванко Урумов, Маргарита Денева, Христо Веков, Румен Гашаров, Андрей Даниел, Нуша Гоева, и др.

Прозорецът е праг към иреалния свят, прекрачиш ли го, се озоваваш на места, събития и реалност, които трудно могат да бъдат приети от разума.

Прозорецът е огледало, в което светът се превръща в многолик и многоизмерен. Той е въпрос към другите, крачка за приятелство, времеви контакт, послание.

Подобни мисли и асоциации ще се пробудят у вас, ако отделите  време и посетите изложбата до 26 септември. Така тя ще отвори още един прозорец в невидимото духовно пространство.