Красимир Димитров: Администрацията трябва да е активната страна в отношенията с гражданите
Красимир Димитров е кандидат за общински съветник от листата на БСП в гр. Добрич. На 34 години, семеен. Роден е в град Плевен. Завърщил висшето си образование във Варненски свободен университет със спрециалност Стопанско управление, има магистърска степен по Бизнес администрация в Cardiff Metropolitan University Великобритания. Възпитаник на HRC Culinary Accademy град Добрич, по настоящем студент по архитектура във Варненски свободен университет. Има над 10-годишенн професионален опит в сферата на строителството. Председател е на младежката организация на руски клуб "Березка".
Защо виждате изграждането на граждански форуми като важен за Добрич приоритет? Красимир Димитров: Въпреки 25-годишния „преход”, България все още разполага едва с жалки наченки на така нареченото „гражданско общество”. Тази национална тенденция никак не е чужда на Добрич.
Защо според вас това е така?
Красимир Димитров: Хората ги е страх да се оплакват и да предлагат! Те не чувстват управлението като хармонична част от живота си, а като нещо наложено свише. Не смятат че техният глас ще бъде чут. От своя страна администрацията е свикнала да си стои на топло и да не я е грижа за нищо, докато някой не се оплаче (а често и след това). По този начин администрацията живее в един илюзорен свят със свои идеалистични идеи, които дали имат реален ефект или не, не е ясно, като при това не съзнава нуждите на общността.
Какво целите да промените?
Красимир Димитров: Знам, че главният въпрос са гражданските форуми, но за мен първата стъпка трябва да направи Общинската администрация. Тя трябва фундаментално да промени концепцията си за такава в Добрич. Предвид още слабото гражданско самосъзнание, администрацията трябва да е активната страна в отношенията с гражданите. Не да чака оплаквания и предложения, а да търси оплаквания и предложения.
А как именно смятате това може да бъде постигнато?
Красимир Димитров: Като първа стъпка трябва да възстановим организираните в миналото, но днес реално недействащи Обществени съвети в два формата – Бизнес (с бизнес субекти) и Общ социален (с граждански и обществени организации, клубове). Активна работа по връзката училища – бизнес. Трябва да създадем схема, по която служители на администрацията да се срещат с гражданите и да научават за проблемите им. Например тримесечни срещи с домоуправители по райони, срещи по конкретни проблеми, срещи за генериране на идеи. Но всичко това не в кметството, а сред гражданите, на тяхна територия. Като на тези срещи да бъдат документирани техни оплаквания и предложения.
Разбира се главният въпрос обикновено опира до средства. Как би била осъществима една такава идея?
Красимир Димитров: Не е тайна, че Добрич има една изключително раздута и скъпа за мащабите на града администрация. След провеждане на оптимизация на структурите и съм сигурен, че ще се освободи човешки и финансов ресурс, който да може да осигури това ново начинание. Отделно от това на разположение са 41 кметски съветници. 41 представители на разнородни политически и обществени формации. Те биха могли да бъдат водещите в тази комуникация. Не е ли именно тяхна ролята да бъдат мостът на общественото мнение към Администрацията?
И все пак според вас това би ли проработило?
Красимир Димитров: Само по себе си не! Отново всичко зависи от Администрацията. Общината трябва да си наложи регламент по силата, на който да се самосезира и да променя приоритетите си в зависимост от наученото в горната активна част. При това не само ако и самата Администрацията намира това за добре! По този начин тя трябва да докаже на общността, че чува гласа на избирателите не само на изборите. И не просто чува, а се вслушва и старае да служи на общността.
Какво ви насочи към поставяне на приоритети именно в туризма?
Красимир Димитров: Туризмът заедно със селското стопанство са основните отрасли в района ни. В същото време туристическата услуга е силно занемарена като приоритет. Най-вече заради факта, че голяма част от и така малкото ни туристически обекти са в състояние недостойно за показване.
Какви стъпки конкретно предлагате в това направление?
Красимир Димитров: Спешна реновиране на културно историческите обекти в Добрич. На теория имаме какво да показваме, нека стане и на практика. Също така имаме чудесен етнографски комплекс, който трябва да превърнем в работеща атракция за туристи. Трябва да обмислим конкретни туристически обиколки, с които да запознаем добре туристическите агенции. Съответно те да ги предложат на туристите.
Всъщност нямахте ли предвид да информираме туристите?
Красимир Димитров: Информационна кампания насочена към туристите би имала реален ефект единствено за българския турист. За да достигнем до чуждестранните туристи (преобладаващи в летният сезон) трябва да убедим туристическите агенции да включат разходка до Добрич като част от туристическите пакети. Затова основната ни информационна кампания трябва да бъде насочена именно към хотелите и туристическите агенции.
В контекста на туризма какво мислите за ролята на Добрич в региона?
Красимир Димитров: Абстрахирайки се от потенциалната роля като дестинация, Добрич и днес се явява източник на работна ръка за курортите като Албена, Балчик, Кранево и Златни Пясъци. А би могъл да бъде много повече от това. Задайте си въпроса: Какво от един традиционно селскостопански регион като Добруджа достига до туристическата трапеза? Печално е, но трябва да си признаем – почти нищо.
А какво би могъл да бъде Добрич за туризма в региона?
Красимир Димитров: Грубо казано Добрич би могъл да бъде „задният двор” на Албена, Балчик, Кранево а може и Златни Пясъци. Нека комбинираме отраслите в които сме силни! Трябва да направим връзките между субектите - селско стопанство, цехове за полуфабрикати и туристическият бизнес. Неприятното в случая е, че вторите просто липсват в Добрич. Бих казал това е една амбициозна, сложна на много разнородна нива, дългосрочна задача, обещаваща разкриване на поле на действие на големи инвестиции, а и голям брой работни места в самия Добрич. Започвайки от мероприятия по ремонта на пътищата, подобряване на инвестиционната среда – данъчни облекчения, публични партньорства, организиране на браншовете в една обща идея… Проект, в който Администрациите на Община Добрич и Добричка ще трябва да работят в тясно сътрудничество, за да го реализират.