Ще спасим ли Черно море?

Ще спасим ли Черно море?
Добрич Онлайн ви предлага текста, който ни изпрати нашият читател Найден Недев. Той е на 31 години, работи като водолазен инструктор в Клуб за водолазна дейност "Немо" в град Балчик. Публикуваме целия материал без редакторска намеса.

Черно море – част от митове и легенди, част от мигове запечатани в душите на всички ни. Море, което е обречено на гибел, екосистема на границата на колапс - оголени подводни камъни, покрито с тиня морско дъно, намаляващи до изчезване морски видове. Един умиращ подводен свят изчезващ пред очите ни ден след ден – година след година. А ние оставаме безмълвни наблюдатели на едно предстоящо бедствие - унищожението на черноморската фауна.

 

Нима сме съгласни с това безумие? Бихме ли подкрепили това безчинство спрямо околната среда?

 

Не, не и аз, един обикновен човек имащ щастието да познава леководолазния спорт, водолаз наблюдаващ катастрофалните промени, които се случват с морето ежедневно. Бих искал да ви запозная и да ви споделя ужасяващата история, която за съжаление е истина. Доказателства за думите ми са под  водата, свят непознат на по-голямата част от хората.

Основният унищожител безспорно е човекът. Същество, което с усмивка на уста споделя на всеуслушание как един прекрасен ден след рутинен преглед на една от мрежите си се натъква на цяло стадо делфини, до един мъртви, оплетени в мрежите му. Уви, лош късмет и махва с ръка.

 

Случвало ли ви се е да лежите на плажа и до вас се въргаля труп на делфин?

 

Излиза, че никой не го е грижа, никой не го интересува съдбата на този бозайник.

 

Дали приемаме тези жертви, защото морските обитатели живеят в свят, който не виждаме? Ако делфинът живееше на сушата неговите размери, бързина и невороятните му умствени способности биха го превърнали в легенда. Тълпи от туристи щяха да се трупат в националните паркове за да го снимат и да му се радват. Но тъй като живее в морето и през повечето време е под вода, неговото величие сравнимо с това на тигъра, обикновено остава недостижимо за възприятията ни. Така е не само с този усмихнато-изглеждащ бозайник, а с всички морски организми подложени на безконтролното и изтребващо действие на човека.

Какво бихте си помислили, ако ви кажа, че хората които се прехранват от морето, ограбват децата си?

 

Колкото и парадоксално да звучи е вярно, защото грабейки сега от морето с такова темпо, те възпрепятстват възстановяването на ресурсите и по-този начин погубват онова, което иначе биха оставили  в наследство на децата си.

 

РапанРапанЗа наше голямо съжаление в помощ на човека в унищожението на Черно море се включва и пришълецът - Рапан (Rapana thomassiana). След намирането му за първи път в Черно море през 1946 година пред съветските брегове, той се е разпространил много бързо в цялото море. Пример за хищническите му качества е почти пълното унищожаване на стридните струпвания в Гудаутската банка(Грузия).

 

От дълги години той напада и черната мида, която е не само естествен филтър на морската вода, но и естествена храна на много морски обитатели. В резултат на това има райони, където по подводните рифови зони няма и следа от наличието на този вид мида, която само до преди няколко години беше неизменна част от подводната фауна.

 

Защо, се питам аз?

 

 Наистина ли е от намесата на рапана, или от непрестанното тралене по българското крайбрежие, което заличи от морското дъно и последното мидено поле. Въпреки че тралът събира рапани и намалява броя им, това се случва върху мидените полета и по този начин ги унищожава. Изгубим ли мидените полета се губи възможността за естествено възстановяване на популацията. Тралът и последствията от неговата дейност са непоправими. За съжаление всеки ден излиза в морето флотилия от тралове, която необезпокоявяна от властите разорава дъното, въпреки забраната за този вид дейност.

 

 Как би се възтановил този естествен морски филтър? Как бихме спасили Черно море - едно затворено море, което го прави особено чувствително към замърсяващите фактори, а условията за неговото замърсяване и ограбване непрекъснато растат?

Ето как - като се вземат съответните спешни мерки. Първата и най-важна стъпка е незабавно прекратяване на незаконното тралене. Следващата съживителна мярка е основаването на неприкосновени морски резервати. Места, където е забранен всякакъв вид риболов, кътчета от морето поставени под контрол и наблюдение. Когато рибните ресурси намалеят, се случва нещо странно: хората, които не са на ясно със старите равнища, приемат новите като нещо нормално.

 

От поколение на поколение обществата свиват очакванията си, нагаждайки ги към съответните обстоятелства. Неприкосновените морски резервати са средство срещу тази колективна амнезия. Те ни осигуряват научен еталон, спрямо който да измерваме промените в цялото море – в експлоатирания воден свят.

 

И наистина как бихме могли да си представим какво е било преди пораженията?

 

 От тази гледна точка морските резервати са справочниците на морето. Подобно библиотеките на сушата, те трябва да се третират като ценни обществeни блага.

Няма време за губене, българското Черноморие има спешна нужда от неприкосновен морски резерват и по-сериозно отношение спрямо грижата за екобаланса. В противен случай ще се окажем очи в очи с последствия, които ни засягат по-пряко и които са по-сериозни, отколкото си представяме сега.

 

Замърсяването ще доведе до зачестяване на здравословните проблеми по хората свързани с къпането в морската вода (инфекции, кожни проблеми, стомашно-чревни заболявания и други). Морето, което досега ни лекуваше ще започне да ни разболява.

 

Не само Царството на Нептун ще упостее, но и китните български курорти. Така че отношението спрямо акваторията на Черно море е нужно да бъде променена и насочена главно към опазването и възстановяването на екоравновесието.

 

 

                                                                                    Найден Недев

 

Умрял делфин на плажа на ЕзерецУмрял делфин на плажа на Езерец

 


Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+