Цените на зърното отново тръгват нагоре
По данни, цитирани от Файненшъл таймс, пшеницата отчита през юли най-голямото месечно поскъпване от 1973 година насам. Информацията съобщават от Асоциацията на земеделските производители в България. Поскъпването на пшеницата би могло да доведе до повишение на цените на основни продукти като хляба, бирата и фуражите.
sallo
0
В началото на седмицата житото поскъпна с 8% до 211 евро на тон като достигна най-високата цена от две години насам. В сравнение с края на юни, пшеницата е поскъпнала с невероятните 50 %. Лошите реколти, сушата и последвалите пожари в Русия, както и резкият скок на цените напомнят за края на 2007 и началото на 2008 година, когато зърнените култури заедно с много други суровини достигнаха рекордни стойности. Според анализатори заради ниските добиви, Украйна и Казахстан ще наложат ограничения върху износа на пшеница, както вече направи Русия, а това от своя страна ще доведе до сериозни затруднения за страните от Северна Африка и Близкия Изток, които са основни вносители на зърно.
Ето какво мислят по този въпрос от Асоциацията на земеделските производители в България: Анализирайки сегашната ситуация на световния зърнен пазар може да се направи аналогия с предходни периоди.
Преди настъпването на кризата, правителствата в страните, големи износители на селскостопанска продукция, продължително задържаха продукцията, но в някои случаи оказваха натиск върху цените чрез манипулация на пазара. Когато цените започнаха да нарастват в средата на десетилетието, много правителства в напредналите страни започнаха да налагат контрол на цените и ограничения на износа, като по този начин намаляват цените и пречат на продукцията. Всички тези политически действия в комбинация влошават още повече вече затруднената ситуация. Лошата реколта и намаляването на световните запаси от зърно водят до рязко повишение на цените през 2007/08. За няколко месеца, обаче пазарът се срива и цените спадат с темпото, с което са се увеличили, което показва крайната нестабилност на пазара. Тази ситуация се отразява много лошо на производителите, а намесата на правителстата на пазарите очевидно влошава нещата.
В последния си годишен анализ на световните селскостопански политики, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) отбелязва, че тази тенденция за намеса се засилва от последната криза с цените на храните. Припомня се и, че бързината на нарастване на цените на селскостопанските стоки през 2007 г. доведе до притеснения относно въздействието върху потребителите и осигуряването на хранителните доставки в лицето на нарастващото търсене в световен мащаб. Допълва се още, че резкият спад на цените в края на 2008 година доведе отново до притеснения относно достатъчността на доставките на храни поради натиска върху дохода на фермерите и доходността. Анализаторите отбелязват още, че кризата не е резултат от намалена продукция на храни, а по скоро „паниката” на световните пазари се дължи на ограничения износ на зърно от Русия и Аржентина, отколкото на цялостния световен недостиг на зърно. Докладът на ОИСР обсъжда по-скоро, че правителствата все повече подкрепят фермерите си чрез субсидии и отбелязва, че по-този начин продължава да се търси манипулирането на доходите и цените на хранителните продукти чрез намеса в пазара.
Някои страни влагат значителни усилия в намаляването на ценовия риск, пред който са изправени производителите, обикновено чрез компенсации за ниски цени или приходи. Тези усилия допринасят за по-големи промени в цените на световните пазари, тъй като варирането на цените в тези държави се отразява и в останалите.
Въпреки последните нововъведения в политиката, като схемата на ЕС за плащане на стопанство и подкрепата чрез различни начини за манипулиране на пазара, 209.1 милиарда евро за година са изразходвани от ОИСР за подкрепа на селскостопанския сектор. По-голямата част от помощите подсигурени на базата на крайната продукция и под формата на подкрепа на пазарната цена, което е повече от 90% от бюджетните разходи.
По време на провелата се наскоро конференция в Брюксел относно бъдещето на ОСП беше отбелязано, че вече има активна и вероятно голяма подкрепа извън селскостопанският сектор за политики, които не манипулират пазара на храните или субсидирането на стопанствата. Вероятно опазването на околната среда, защитата на здравето и социалната стабилност са обсъждани като по-важни от подпомагането на земеделските приходи според Комисията. Това, разбира се не защитава интересите на фермерите. Всъщност, съюзите на фермерите искат повече по отношение подпомагане на доходите и намеса на пазара, включително защита от вносните производства. Европейският бюджет за земеделие и директните плащания към фермерите трябва да бъдат оставени да действат като предпазна мярка за запазване на конкурентоспособността на селскостопанския сектор в ЕС. Разбира се, помощта не е необходима само, за да се поддържа силен селскостопанския сектор, но и за да възнагради земеделските производители за осигуряването на нетърговски услуги, от които обществото се нуждае.
Според анализът, двете страни, които за най-дълъг период предоставят безопасни, висококачествени храни на международния пазар на най-ниски цени – Нова Зеландия и Австралия – работят с най-ниска държавна подкрепа. Процентът на приходите, които идват под формата на субсидии в бюджета на фермрите е едва 4% за една година, докато в Европа той достига 30%. Дали намесата на политиката на пазара на селскостопански продукти е полезна за световната икономика? А за населението? Въпреки че безопасността на храните трябва да остане основен проблем на правителствата, бъдещата селскостопанска политика трябва да вземе предвид нарастващия дисбаланс, предизвикван от подпомагане на едни и ограничаване на други. Разходите за производствени ресурси се повишават, като същото се случва и с нуждите от храна на разширяващия се световен пазар. Дали не е по-добре пазарът на земеделски продукти сам да реши какви продукти, по какъв начин и в какви количества да се произвеждат и продават, питат от Асоциацията на земеделските производители в България.
Ето какво мислят по този въпрос от Асоциацията на земеделските производители в България: Анализирайки сегашната ситуация на световния зърнен пазар може да се направи аналогия с предходни периоди.
Преди настъпването на кризата, правителствата в страните, големи износители на селскостопанска продукция, продължително задържаха продукцията, но в някои случаи оказваха натиск върху цените чрез манипулация на пазара. Когато цените започнаха да нарастват в средата на десетилетието, много правителства в напредналите страни започнаха да налагат контрол на цените и ограничения на износа, като по този начин намаляват цените и пречат на продукцията. Всички тези политически действия в комбинация влошават още повече вече затруднената ситуация. Лошата реколта и намаляването на световните запаси от зърно водят до рязко повишение на цените през 2007/08. За няколко месеца, обаче пазарът се срива и цените спадат с темпото, с което са се увеличили, което показва крайната нестабилност на пазара. Тази ситуация се отразява много лошо на производителите, а намесата на правителстата на пазарите очевидно влошава нещата.
В последния си годишен анализ на световните селскостопански политики, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) отбелязва, че тази тенденция за намеса се засилва от последната криза с цените на храните. Припомня се и, че бързината на нарастване на цените на селскостопанските стоки през 2007 г. доведе до притеснения относно въздействието върху потребителите и осигуряването на хранителните доставки в лицето на нарастващото търсене в световен мащаб. Допълва се още, че резкият спад на цените в края на 2008 година доведе отново до притеснения относно достатъчността на доставките на храни поради натиска върху дохода на фермерите и доходността. Анализаторите отбелязват още, че кризата не е резултат от намалена продукция на храни, а по скоро „паниката” на световните пазари се дължи на ограничения износ на зърно от Русия и Аржентина, отколкото на цялостния световен недостиг на зърно. Докладът на ОИСР обсъжда по-скоро, че правителствата все повече подкрепят фермерите си чрез субсидии и отбелязва, че по-този начин продължава да се търси манипулирането на доходите и цените на хранителните продукти чрез намеса в пазара.
Някои страни влагат значителни усилия в намаляването на ценовия риск, пред който са изправени производителите, обикновено чрез компенсации за ниски цени или приходи. Тези усилия допринасят за по-големи промени в цените на световните пазари, тъй като варирането на цените в тези държави се отразява и в останалите.
Въпреки последните нововъведения в политиката, като схемата на ЕС за плащане на стопанство и подкрепата чрез различни начини за манипулиране на пазара, 209.1 милиарда евро за година са изразходвани от ОИСР за подкрепа на селскостопанския сектор. По-голямата част от помощите подсигурени на базата на крайната продукция и под формата на подкрепа на пазарната цена, което е повече от 90% от бюджетните разходи.
По време на провелата се наскоро конференция в Брюксел относно бъдещето на ОСП беше отбелязано, че вече има активна и вероятно голяма подкрепа извън селскостопанският сектор за политики, които не манипулират пазара на храните или субсидирането на стопанствата. Вероятно опазването на околната среда, защитата на здравето и социалната стабилност са обсъждани като по-важни от подпомагането на земеделските приходи според Комисията. Това, разбира се не защитава интересите на фермерите. Всъщност, съюзите на фермерите искат повече по отношение подпомагане на доходите и намеса на пазара, включително защита от вносните производства. Европейският бюджет за земеделие и директните плащания към фермерите трябва да бъдат оставени да действат като предпазна мярка за запазване на конкурентоспособността на селскостопанския сектор в ЕС. Разбира се, помощта не е необходима само, за да се поддържа силен селскостопанския сектор, но и за да възнагради земеделските производители за осигуряването на нетърговски услуги, от които обществото се нуждае.
Според анализът, двете страни, които за най-дълъг период предоставят безопасни, висококачествени храни на международния пазар на най-ниски цени – Нова Зеландия и Австралия – работят с най-ниска държавна подкрепа. Процентът на приходите, които идват под формата на субсидии в бюджета на фермрите е едва 4% за една година, докато в Европа той достига 30%. Дали намесата на политиката на пазара на селскостопански продукти е полезна за световната икономика? А за населението? Въпреки че безопасността на храните трябва да остане основен проблем на правителствата, бъдещата селскостопанска политика трябва да вземе предвид нарастващия дисбаланс, предизвикван от подпомагане на едни и ограничаване на други. Разходите за производствени ресурси се повишават, като същото се случва и с нуждите от храна на разширяващия се световен пазар. Дали не е по-добре пазарът на земеделски продукти сам да реши какви продукти, по какъв начин и в какви количества да се произвеждат и продават, питат от Асоциацията на земеделските производители в България.
