Във фондовете на Регионалния исторически музей в града се пазят пет икони с Рождественска тематика

Темата за раждането на Исус Христос е застъпена в нашата възрожденска живопис изключително силно.

Във фондовете на Регионалния исторически музей в града се пазят пет икони с Рождественска тематика

Във фондовете на Регионалния исторически музей (РИМ) в града се пазят пет икони с Рождественска тематика и по специално във фонда на отдел „Възраждане“. Това заяви Надежда Иванова, уредник в музея, пред  кореспондент на Радио „Фокус”.


По думите на специалиста, като иконопис и сюжет творбите са общо взето еднакви. „Всички те са от епохата на нашето Възраждане, от XIX –ти век. Дело са на местни майстори и на такива от Тревненската живописна школа, чиито представители са работили основно тук в Добруджа и са иконописвали храмове, а пък и са обслужвали нуждите на частни лица и домове от изографисване. Обикновено сцената е една. Тя е позната на целия християнски свят. В центъра на иконата стоят майката и бащата на Исус Христос. Това са Дева Мария и Йосиф. Тук иконографията се различава, но в малки детайли. В някои от иконите майката е права, в други е клекнала над детето Исус, което е изобразявано в ясли или на входа на пещера. Другите образи, които се появяват по иконите, това са образите на Влъхвите, които идват. Разбира се задължителна е Витлеемската звезда, която свети. Някъде в иконите има ангели или архангели. Другаде са изобразени задължително осел или някакви други животни, които са в разновидности в зависимост от библейския разказ, по-скоро прочита на автора.

При всички положения знаем, че нашите иконографи и нашите иконописци са ползвали за нещо като справочник така наречените Ерминии (зографски наръчници). Това са книги, които са запазени през Възраждането и разказват как точно трябва да изглежда една икона, кой светец как трябва да се изобрази, дълга ли да е брадата му или къса, раздвоена, да има ли нимб или да няма“, разказа Надежда Иванова. Тя допълни, че в тези наръчници е имало всякаква информация как зографът да си подготви дъска, от какво дърво да е – дали да е плодородно, дали да е расло на южен склон, как да се обработи дървото, как да се нанесе грунда, как да се направят боите, от какви естествени материали, как да се направи златното покритие или така наречения варак, какви сцени могат да се изобразяват за всеки един празник от календара. Иконописците са спазвали строго канона и тази традиция е предавана от поколение на поколение, посочи специалистът.

Тя подчерта, че възрожденските автори в някаква степен са си позволявали да избягат от средновековния статизъм на образа, от мъченическия образ на светеца, придавайки му все по-човешки лик, допълвайки картината с малко повече дипли на дрехата или с изглед на градове столици например. Всичко това е давало допълнителен колорит и цвят на иконите през Възраждането, отбеляза Надежда Иванова: „Това е било така, защото е било съобразено със самата потребност на хората през този период, да почувстват религията, Бога и светците по-близо до тях самите и да ги разберат по-добре“. Експозицията с възрожденски икони на РИМ – Добрич е една от най-богатите в България, съдържа на 230 образци, уникални и определени като шедьоври на възрожденската иконопис, каза Надежда Иванова.

Експозицията може да бъде разгледана всеки делничен ден. Подредена е в един от салоните на Художествената галерия. Музеят предлага и специализирани беседи по тази тематика.