Най-големият проблем на България е беднотията, ама моралната
Това ми каза мой приятел в понеделник и от тогава тези думи се настаниха трайно в съзнанието ми. Каза го във връзка с коментарите по повод забраната на кмета да се цепят дърва в апартаментите и общите части на входа. Тогава десетки хора написаха под статиите, че ще продължат да си цепят дървата когато и където искат и тях тази заповед не ги интересува.
uzunov
"Беднотия, ама морална" - отново се сетих за тези думи днес, когато видях на протеста срещу кризата в българското образование и здравеопазване 20-30 човека. Толкова се бяха събрали пред храм "Свети Георги" в центъра на Добрич в 17 часа. Обичайните заподозрени. Хората, които спасиха Добруджа от шистов газ. Хората, които поведоха народа срещу двойните сметки на енергото. Хората, които се надигнаха срещу скъпите винетки по разбитите ни пътища. И още, и още.
Днес обаче не успяха да поведат почти никой. Какво толкова - някакви ваксини с неясен произход? Какво толкова - и Даниел Дефо пише хубаво като Паисий (или май Робинзон Крузо бил авторът, който влиза на неговото място). Робство, присъствие, съжителство - какво значение има, това са само думи. Нищо, че тези думи ще възпитават учениците. Няма смисъл да протестираме за бъдещето на нацията, за здравето и образованието на нашите деца, щом управляващите не са ни бръкнали директно в джоба...
Хората с будна гражданска съвест се опитаха да събудят такава и в преминаващите добричлии. Дълго и подробно обясняваха на мегафона какви са опасностите, надвиснали над България и народа, как управляващите обслужват чужди интереси и действат в ущърб на националния. Как скоро страната може да я няма.
Уви, нямаше кой да ги чуе. А по това време центърът на града бе пълен с връщащи се от работа хора, с ученици, с майки с деца. Повечето просто забързваха крачка покрай тези странни 20-30 човека...
Бендост, бедност ще унижощи България. Морална бедност...
