22 февруари – международен ден на скаутството

През лятото на 1907г. военният офицер Бейдън-Пауел организира летен лагер за момчета, за да изпробва своите идеи за неформално обучение в областта на разузнаването и оцеляването сред дивата природа – той обучава младежите на различни умения като къмпингуване, дървообработване, водни спортове, алпинизъм и др. През 1908г. в Лондон е издадена книгата му “Scouting for boys”. Тези две събития бележат началото на скаутското движение в световен мащаб. До 1910г. повече от 40 държави в т.ч. Германия, Канада, Франция, САЩ и др. признават скаутският метод за неформална форма на обучение и подпомагат развитието на националните скаутски организации. 

Днес Световното скаутско движение обхваща над 40 милиона млади хора от 160 държави, независимо от техния пол, вяра или етническа принадлежност. Националните организации на тези страни са обединени в Световната Организация на Скаутското Движение (СОСД). Скаутското движение е доброволческа, неполитическа, образователна и демократична организация, открита за всички хора по света без разлика на произход, раса, възраст и вероизповедание, стояща в съгласие и хармония с целите, принципите и методът на скаутството, такива, каквито са били създадени от неговият основател - лорд Робърт Бейдън-Пауел. Целта на скаутството е да допринася за образоването и духовното израстване на младите хора, и чрез една хуманна ценностна система, основана на обещанието и закона на скаута, да помогне за изграждането на един по-добър свят, в който хората да постигат своите стремежи и да играят творческа роля в развитието на обществото. 

Първата искра на скаутската идея пламва в България още през 1911 г., само няколко години след появата на скаутството в същинската му родина – Англия. Там генерал Н.Жеков, командир на Първи пехотен полк, се запознава с новата система за извънучилищна подготовка на момчета и прави първи опити за прилагането и? в България. Като по мащабно движение скаутството в България се развива, едва в годините след Първата световна война (около 1922 г.), под ръководството на Д. Александров и Ст. Янчулев. Честта да бъде избран за първи главен скаут на България се пада на П. Траянов.

Днес членове на Организация на българските скаути (ОБС) са повече от 1000 души от всички скаутски клубове в страната. Организация на българските скаути, като част от СОСД, цели да допринася за развитието на цялостния физически, интелектуален, обществен и духовен потенциал на младите хора, като личности и съзнателни граждани на своето общество в местен, национален и международен аспект. В настоящия дигитален свят, в който младежите прекарват все повече време във виртуалното пространство, принципите и идеите на скаутството изглеждат по-актуални и приложими от всякога.

Основните усилия на ОБС са насочени към набирането на доброволци, които да помагат със своите професионални и лични умения за обучението на младежите, към учредяването на нови скаутски клубове, към развитие на съществуващите такива. Организацията работи целенасочено за създаването на скаутски центрове в страната, както и за популяризиране на скаутските ценности, идея и морал сред българското общество.