Когато душата е гнила

Когато душата е гнила

Отваряш гардероба – пълен. Стомахът – сит. А душата? Душата – празна.

Излизаш с новите си скъпи дрехи, за да се покажеш пред хората. Сядаш някъде и пиеш ароматно виенско кафе. Всичко, което е на показ пред другите е лукс. А душата? Тя не се вижда, затова е гнила. Мирише! Започваш да усещаш тази гнила миризма. Тя не се измива с ароматната пяна за вана. Усещаш, че нещо не е наред. Залъгваш се, че си добре. Нали пред хората трябва да сме щастливи? Не е на мода да си тъжен. Нито пък да показваш пред другите как се чувстваш. Какво ще си помислят непознатите за теб? И продължаваш да се самозалъгваш. Не искаш да погледнеш душата си. А само ти си този, който може да го направи.

Вече и без това е късно – тя е почти изгнила.

Не се стреми всичко да изглежда добре. Не се самозалъгвай, че всичко е наред. Помисли и разбери кое кара душата ти да гние. Спаси я! Първо се стреми да постигнеш вътрешна хармония, а след това се замисли за външността. Помни, че нищо не може да те прикрие напълно, когато вътрешно не се чувстваш добре. Трябва да поправяме нещата първо вътре в себе си. След това ще започнеш да виждаш как се отразява външно. И няма да имаш нужда нито от ароматно кафе, нито от красиви дрехи, за да изглеждаш добре. Когато вътрешно чувстваш комфорт, външно ще сияеш.

Всичко започва отвътре навън! Семките на ябълката са в сърцевината й. На пръв поглед не се виждат, но са много важни. Ако те не съществуват, ябълката няма да изглежда красиво и ще изгние.