Днес е Баба Марта

Мартеницата е малко украшение и се изработва предимно от вълнена или памучна прежда в два основни цвята - бяла и червена, с което българите се закичват всяка година на 1 март - празникът Баба Марта.

Една от легендите за появата на мартеницата гласи, че, когато хан Аспарух побеждава Византийските войници, той написва писмо за победата си и го връзва за крака на една птица с бял конец. Докато летяла обаче, птицата била забелязана от византийски войници, които стреляли по нея и я ранили. Въпреки че била ранена тя пристигнала успешно в българския лагер, но белият конец вече бил отчасти червен от кръвта, от раната. И от там е възникнала мартеницата, която се носи днес. Историческите извори обаче разказват за най-ранната поява на мартеницата - в годините 580-630-та след Христа. Арабските писмени исторически източници разказват за това как българските ханове връзвали червени и бели конци на войските си за бойна сила, здраве и дълголетие.

Според българските народни обичаи на този ден рано сутринта жените окачват отвън на прозорците червен плат или червена дрешка, за да зарадват баба Марта, да не бъдела тъй лоша, а децата си връзвали мартенички на ръцете срещу уроки. Тези мартеници ги късали, щом видят да прелита щъркел и ги слагали под камък, където престоявали докато дойдат лястовичките. Тогава повдигали камъка и ако под него има червейче - детето ще е късметлия, ако има мравка - късметът щял да е на овце, а има ли бръмбарче - на биволи.

Когато през март грее слънце хората казват "Баба Марта се смее", а когато завали сняг "Баба Марта си разхвърля парцалите". На места на този ден се окачват червени парцалчета, които се махат на 9-ти март, измива се цялата къща, а изметената смет се запалва - за да не хапели бълхите през лятото. На 1-ви март бабите гледат да не излизат много от къщата, за да не ги срещне баба Марта - тя трябвало да срещне някоя мома, ако срещнела бабичка, то щяла да бъде сърдита и времето да е лошо. Ако срещнела мома - времето щяло да е топло и меко.