Изложбата „Нестинарството – българската магия с огнена жарава“ бе открита днес в Исторически музей – Генерал Тошево

Тя беше открита днес от заместник кмета на Община Генерал Тошево Георги Георгиев. В своето приветствие към дошлите да посетят изложбата ученици той посочи, че това една уникална възможност всички посетители, и малки, и големи да се докоснат до магията, магнетизма и мистерията на българския бит и фолклор от Странджа планина.

Музикален поздрав към присъстващите отправиха талантливите деца от школата за фолклорни традиции към ЦПЛР – ЦРД Женя Бучекчиева и Цветелина Маркова.

Нестинарството е един от най-старите и загадъчни обреди, практикувани и до днес в автентичния си вариант от населението на Странджа планина. В древното селище Българи, всяка година на трети юни – празника на Св. Св. Константин и Елена, се провеждат нестинарските игри.

В ранни зори свещеникът освещава курбаните (иконите), наречени на Св. св. Константин и Елена. След това водачът на шествието, наречен „епитроп”, това е уважаван човек от стар нестинарски род и момчетата – икононосците, под съпровода на тъпан и гайда, изнасят свещените икони след литургията.

Празничното шествие се отправя към къщата на главната нестинарка и нейната столнина или (параклис), където става обличането на иконите в празнични ризи, обшити със сребърни монети и накити. След като са взели благословията на главната нестинарка, всички участници в празника се отправят към аязмото (свещен кладенец) на Св. Константин. Там иконите се оставят да починат на дървеното одърче пазени от главната нестинарка.

Епитропът взема от светената вода в аязмото, измива иконите и раздава на всички присъстващи за здраве.

На последното хоро, което се играе около аязмото се хващат всички нестинари.

На централния площад пред църквата вече гори огън накладен от шест коли дърва за обредната жарава. Тя се разстила в кръг с диаметър от 8 до 10 метра, около който кръг по свечеряване се извива хоро. Под звуците на ритуалния тъпан, нестинарите изпадат в особено състояние и нагазват върху жаравата боси. Започва мистериозният им танц, който продължава около 15 мин. Истинските нестинари правят по три кръста (на всяко влизане по един) върху жаравата, като се разминават помежду си. Излизайки от огъня нестинарите повеждат нестинарското хоро около огъня, на което всички трябва да се хванат за здраве. След края на играта в огън всички присъстващи отиват в столнината или параклиса (мястото, в което се съхраняват свещените икони на Св. Св. Константин и Елена) и там се раздава вече свареният курбан.

Нестинари стават мъже и жени обикновено от едни и същи родове. Те предават по наследство способностите на магическия танц, като най-важна роля в тяхната общност има главната нестинарка. Това място в йерархията тя е получила поради изключителната си религиозна екзалтация и способностите си на медиум. Затова хората я почитат като магически посредник между тях и божествената воля на светците покровители за плодородието, здравето, войните и съдбата на семейството.

Народната вяра в магическите обреди и заклинания са свързани с овладяване на природните стихии. Те се изпълняват с цел да помогнат на хората и природата в тяхното взаимо съществуване, затова и най-важни сред символите са тези на животворната енергия – Слънце и Огън.

Гостуващата изложба на РИМ – Бургас ще остане в музея до първата седмица на месец май.