Гергана Христова от българското училище „Паисий Хилендарски“ в Париж:„Работата ми с българските деца е кауза“

Как стана така, че започна работа в българското училище „Паисий Хилендарски“?
- Приятели ми казаха, че се търси преподавател и понеже съм се занимавала с деца, а и образованието ми в България е подходящо, се срещнах с директора на училището. Така стана всичко.

Какви бяха първите ти впечатления? Има ли разлика между онова училище, в което децата ходят по задължение и това, в което са по тяхно желание?
- Разликите са няколко и то доста големи. Децата идват при нас в събота, което за тях е почивен ден. Нямат нищо против да станат рано и да отидат отново на училище. Те имат голямо желание да научат българския език, защото за тях е нещо различно и не го чувстват като задължение, а като игра, особено в началото, когато са по-малки. След това, когато понаучат езика, им става още по-интересно и искат да дообогатят знанията си – учат история, география и други предмети изцяло на български.

Колко са децата в училището и в класовете?
- Обучаваме около 200 деца. Броят им във всички класове е различен. Миналата година в предучилищната група бяха 13 деца, тоест сега в първи клас ще са 13 и ако така вървят до последната година, ще увеличим броя на децата в класовете.

Кое кара децата да идват в българското училище?
- Най-вече желанието им да познават езика и да научат за културата на България, за нашите обичаи и традиции. При нас идват предимно деца от смесени бракове, които са родени в Париж и те много малко познават българския език от дома си. Колкото и да е странно, в по-големия процент от случаите френският родител настоява детето да посещава нашето училище. Училището ни се намира в центъра на Париж, а има семейства, които живеят в околностите на града. Те стават сутрин в 5, за да могат да посещават занятията ни. Французите като нация обичат да учат. Интересуват се от нови неща. За тях това е признак на по-висока интелигентност. И за тях българският език е нещо различно. Самите френски родители полагат усилия да научат езика.

Има ли разлика във възпитанието на децата във френските семейства, в сравнение с възпитанието у нас?
- Има разлика, да. Децата във Франция са възпитани в максимална простота – на ежедневието, на поведението, на желанията си. Децата наистина не държат на техники като телефони, компютри, не държат на марки и дрехи. Но много държат да разговарят помежду си и да се сприятеляват. Много са контактни и отзивчиви. Там масово в семействата няма телевизори и компютри или достъпът на децата е ограничен. Затова те предимно четат книги, посещават от много малки културни мероприятия.

Какви занимания предлагате на децата в училището?
- Имаме следобед ателиета по народни танци, по пеене и шах. Те се посещават избирателно. Вокалната ни група „Дъга“ миналата учебна година спечели първо място на конкурс за детска песен измежду всички български училища по света.

Труден ли е българският език за децата?
-    Да, много им е труден. Особено думите, в които има струпване на съгласни. Бъркат се и заради еднаквите букви в кирилицата и латиницата. Освен това, те учат още от детската градина и английски език и наистина не им е лесно.

Организирате ли празненства?
-    Да, всяка година правим например новогодишно тържество, за което всеки клас има подготвена програма. Винаги е много забавно. Освен това организираме пикници, в които са поканени и родителите, а и деца, които не посещават нашето училище. Там играем всички на народна топка, на федербал, на криеница и много други забавни игри.

Ти сподели в предварителния ни разговор, че заплащането е символично. Защо тогава се съгласи трета година да останеш и да преподаваш?
- Защото работата е много благодарна. Децата много се привързват към нас и отвръщат на това, на което са научени, с много благодарност и любов. Лично мен, тази любов ме връща там. Възприемам тази работа като кауза, а не като професия.