Защото слънцето винаги изгрява

Защото слънцето винаги изгрява

Не обичам да се мокря, нито да стъпвам в кални локви. Става ми тъжно, когато листата на дърветата падат из краката ми. Лятото си отиде - казвам си. Отиде си, но ме чака друг сезон с нови интересни приключения. Винаги съм твърдяла, че е много по-важно какво е времето в душата ми. Ако в нея е топло, какво значение има, че времето е мрачно? Въпреки това тайно харесвам дните, в които навън вали. Харесвам ги, защото ме карат да пиша за различни неща. Губя се в подредените редове от разхвърлените мисли в главата ми. Тогава забравям, че е валяло. Не помня, че съм се намокрила. Не ми пука, че белите маратонки ме чакат адски мръсни пред входната врата. Не ми се занимава да ги почиствам. Аз просто искам да пиша. Понякога дори не знам за какво. Тръгвам нанякъде по редовете си. Все едно съм поела по непознати улици. Тези улици са моите редове, моите думи - аз се губя в тях като по непознат път.

В този момент слънцето нежно ме поздравява. Няма да изгрее напълно, нито да се стопли. Показва се, за да развали мрачната идилия, която бях създала.

- Слънце, защо изгря? Така приятно бях започнала да се чувствам от мисълта, че навън вали - казах аз.
- Изгрях, защото започна да свикваш с мрачното време. Появих се, за да ти кажа нещо съвсем приятелски. Когато си в труден период, той е като проливен дъжд за теб, нали? Вътре в теб започва да вали. Валят различни мисли, чувства и действия. Изгрях, за да ти покажа, че всяко изпитание има своя край, както дъждът. Изгрях, за да ти кажа, че нищо не е вечно - нито дъждът, нито проблемите ти. Винаги помни едно! Никога не свиквай с лошото време - нито навън, нито вътре в теб.