Икономически ползи за региона от добива на газ в Тошевско няма да има

Това обяснява в третата си статия по темата Синтия Недялкова от Гражданска инициатива против проучване и добив на шистов газ по метода на хидравлично разбиване. В поредица от материали тя ни запознава с опасносите, които крие за Добруджа инвecтициoннoто пpeдлoжeниe "Разработване и усвояване на находище „Спасово” в блок „Добрич”, включващо четири участъка: „Рогозина”, „Чернооково”, „Калина” и „Рогозина изток” за проучване и добив на природен газ на територията на област Добрич" на Русгеоком.

Икономически ползи за региона от добива на газ в Тошевско няма да има

Скъпи приятели, дойде време да разгледаме „ползите”, които инвеститорът Русгеоком ни обещава, ако реализира ИП. Или пък загубите,  ако не го реализира?!



„Нереализирането на инвестиционното предложение ще доведе до неосъществяване на преки чуждестранни капиталови инвестиции.”, казват те. Каква ли е връзката, питаме ние?

„Това директно води до намаляване на платежния баланс; намалени приходи в национален мащаб от концесионни плащания, мита и данъци; непостъпили приходи в общината…..”  Вие вярвате ли на тези приказки?

Тук е мястото да се запитаме как точно процъфтяха онези общини или пък как точно забогатя държавата от вече съществуващите концесии или подобни проекти? Дали някой усети финансово облекчение от наличието на толкова ветрогенераторни и соларни паркове разположени на територията на Добруджа? Тук имаме предвид нас, обикновените потребители на ел. енергия? Даже се получи обратният ефект! Цената на тока се повиши? Е, някои хора, които са по-хора от нас, усетиха пълни банкови сметки, но това не сме ние с вас, приятели, нали? Какво спечелиха местните хора, общината или държавата от добива на злато, който реализира Дънди Прешъс? „Дънди“ добила злато и мед за $1,5 млрд., внесла в хазната – $0,023 млрд. Държавата сама се ощетила с милиони от златната концесия в Челопеч, показва одит на Сметната палата.

Спечелиха отровени земи, води, почви, въздух и мноого болести!!! Всеизвестна истина  е, че множеството концесионери не плащат концесионни такси, а данъците, които плащат са на база признати от тях печалби?! И тъй като те все работят на „загуба” - няма данъци! Ако някой се заблуждава, че този инвеститор – концесионер е по-различен, нека махне розовите очила!

В държавата на „суджуците”, вероятно инвеститорът ще направи някакви политически отчисления!? Но това си е негов проблем.

Изключително сладкодумно и тревожно този пореден мераклия за концесия ни съобщава, че при нереализирано И.П. ще има: „неосъществени постъпления от данъци и осигуровки в резултат от увеличаване на пряката и непряката заетост по изпълнението на инвестиционното предложение.”

Но за каква заетост става въпрос?

„Около 25 работни места по време на строителната фаза за период от общо 3 години” - цитат Е, тук може и да вземат нашего брата строител за три години, защото вероятно няма да е необходимо всичките 25 работници да са със специална квалификация?!

Но: „Около 30 работни места с дългосрочна заетост за период от 34 години във фазата на експлоатация на находището” – ето това е удар в десятката!

Цели тридесет работници за цели 34 години!!! Те са и много и малко! Я да видим сега, първо откъде ще ги вземат? Би трябвало да е от местното население, за да печели общината, нали? Но квалифицирани сондажни работници, 30 човека? Местни? Дълбоко се съмняваме! Тези в Рогозина, ако си спомняте, си бяха от Казахстан? Е, сигурно ще има местни хора за охрана и някой друг българин, минен инженер, който пак няма да е местен човек, нали? От друга страна, дори и да са местни хора, дали си струва да разсипем цялата екосистема, да  подложим на риск цяла Североизточна България за 30 раб. места?

Така се развенчава мита, мантрата, която повтаря всеки инвеститор за много работни места!

И не можем  да се въздържим да не цитираме следните редове от доклада: „Нулевата алтернатива” за цялото инвестиционно предложение не само не е реална алтернатива за развитието на региона, но би довела и до значителни загуби и ограничения по отношение на икономическо развитие, фискални постъпления, пряка и непряка заетост, жизнен стандарт и доходи, развитието на местната икономика и продължаваща миграция. При спазване на всички екологични, икономически и социални ангажименти реализацията на инвестицията на дружеството ще служи като своеобразен „мотор” в развитието на региона и ще съдейства за бъдещото му устойчиво развитие” – думи, думи, думи, отдавна изпразнени от съдържание!

В същото време ни заявяват, че няма алтернатива да има нулева алтернатива! Т.е. те ни питат, уж, на обществените обсъждания, но и ни казват да си знаем, че няма начин да не ни надупчат!!!! Ето на това му казваме честно отношение!! Какъв мотор на икономиката ни се задава?

А как ще спазват „всички екологични, икономически и социални ангажименти” ние сами с вас вече имаме горчивия опит как това се случва в България? В проядената от корупция и мафия държава думите не значат нищо! Мисля, че това всички вече го разбрахме!

Но дори и да спазят обещанията си за плащане на данъци, такси, осигуровки за 30 човека, питаме ние съизмеримо ли е това със алтернативата цяла североизточна България да остане без вода, и колкото  я има, тя да е отровена? Съизмеримо ли е това с алтернативата да превърнем Добруджа в пустиня? Съизмеримо ли е това с алтернативата да се сринат градове и села от земетресения, тъй като Вранча не спи, а всички тези дейности ще се развиват на разлома Вранча?! Или искаме да допуснем да се превърнем в бройки от статистиката на апокалептичните новини: „Сринати толкова къщи, заринати толкова хора, изровени изпод руините толкова, за другите вече няма надежда и т.н. и т.н.!”. И нахъсани журналисти, изпратени от всички медии, изведнъж да се заинтересуват от нас? А останалите живи да заживеят във фургони, чакайки безмилостната държава да направи нещо за тях?

Не, това не е нашата алтернатива!

А ето как ни „успокоява” инвеститора:  „През  60-70-те години на миналия век на границата на находище „Спасово” в Добруджанския въглищен басейн са просондирани повече от 200 сондажа на дълбочина 2 000 м. Сондирането им не е променило сеизмичната обстановка.”

Да, ама не: Всички ние помним страшното земетресение, което срина Стражица и яко разтресе и Добрич и Варна точно през 1977 г. А по-късно имаше и други няколко земетресения пак от Вранча!

А алтернатива и друга има, и тя нашата алтернатива: Да проявим разум, активност, смелост, неподкупност, дaлновидност и да се спасим от поредния „инвеститор”! И ако един ден България стане истински правова държава, ако инвеститорите са истински инвеститори, а не поредните грабители на национални блага, ако виждаме реално облекчаване на живота си, реално подобряване на жизнения ни стандарт и ако сме сигурни, че зад мъгляви думи не се крият скрити и опасни технологии и ако самите технологии са наистина щадящи хора, природа и най-вече водата, то тогава нека нашите поколения решат в полза на обществото!

Ние с вас сега трябва да спасяваме България и да отхвърлим това инвестиционно предложение!

А инвеститорът нека се сърди на себе си, на политиците ни, на своите колеги „инвеститори”, които опорочиха тази дума, загубиха доверието на хората и накараха и слепите да видят далаверите им! Пак казваме, честните, ако има такива, нека ни извинят!

Синтия Недялкова
Гражданска инициатива против проучване и добив на шистов газ по метода на хидравлично разбиване