За Александър Глог и кой иска да го последва

Днес няма да пиша за моите мисли, тревоги и възгледи за живота. Ще публикувам статия за друг човек. Мисля, че трябва да се пише за хората на изкуството, хората с интересен живот и тези, които носят добри сърца. Тези, които не се предават лесно, вярват в странни неща или понякога са малко луди, те са достойни за моята рубрика. Някой с пренебрежение би казал, че каква е твоята рубрика, а аз бих му отговорила – тя е моят начин на живот.

Ако има какво да споделиш – предизвиквам те! Следващата статия може да бъде за теб. Аз знам, че има много хора, за които си заслужава да пиша.

Представям ви Виктор Кондов. Роден през 1991 година в град Добрич. Завършил в "Проф. д-р Георги Павлов".

Виктор открива, че носи талант в себе си още от дванадесетгодишен. Един ден просто взел химикал, тетрадка и седнал да пише книга. Сега бих го оприличил като всичко друго, но не и като книга – казва той. Без значение на какво го оприличава , важното е, че е открил какво го влече. Още по-хубавото е, че той е обърнал внимание на своя талант и се опитва да го развива. Тук отправям апел към всички, които имат нещо, в което са добри и им доставя удоволствие. Не го пропилявайте! Развивайте го! Отглеждайте го и ще започне да расте.

Оттогава Виктор не спира да пише. В малко по-късен етап решава да има свой псевдоним – Александър Глог. Александър е любимото му мъжко име, а глок вид оръжие. Оттам идва и идеята му. Хората на изкуството винаги харесват да бъдат по-различни. Всичко, което публикува, е под този псевдоним. Има своя страница в социалната мрежа, която се развива добре и авторски публикации в различни сайтове. Това всъщност не е всичко! Виктор запова да пише любовния си роман „Последвай ме“ от деветнадесетгодишен. Математиката не ми е силна страна, но по мой изчисления вече 7 години работи за своята мечта. Един дълъг период за писане, но важен. Моят живот е писането ми, но съм скептичен към него – казва той. Не иска да дава срокове и не може да каже кога книгата ще е по книжарниците. Може само да потвърди, че му остава малко, но има неща, които не зависят от него. Тук е моментът да кажа – поздравления за търпението! Поздравления, че си се захванал сериозно с това, което искаш. Човек трябва да преследва това, което му харесва. Човек трябва да показва това, в което е добър.
 
- Мотивирали ли са те реални ситуации от живота за твоята книга? Казват, че външната среда винаги оказва влияние по някакъв начин на хората, които се занимават с изкуство.
Да, много реални ситуации и диалози има в книгата. Самите персонажи са реални личности.

- Кой всъщност искаш да те последва - любовта ли, тъй като каза, че „Последвай ме“ е любовен роман?
Кой искам да ме последва ли? Читатателите ми!

- Смяташ ли, че писателите са по-странни личности и понякога живеят в свой собствен свят? Всички хора на изкуството са малко по-отвеяни.

Когато задавах този въпрос на Виктор, се сетих за ситуация от моя живот. Една вечер баща ми правеше туршия. Имам предвид преди няколко дни. Да не си помислите, че е било преди години. Не съм много запозната с приготвянето на зимнина, но ясно помня, че вареше някаква отвара с оцет. Когато отидох при него, му казах – тате, тук мирише ужасно. Какво бъркаш в тази тенджера? Напомняш ми на анимационните вещици, които бъркат разни отвари в големи казани? Той ме изгледа странно, а аз продължих – тази миризма на оцет ми напомня на чувството, когато имам температура. За миг се върнах в детството и дните, когато съм боледувала. Дните, в които получавах спа процедурата – мокра кърпа с оцет на челото. Тогава майка ми каза – остави я да си живее в свой собствен свят. Посмяхме се на мой гръб и беше весело.

Всеки човек на изкуството според мен често живее в свой собствен свят. Свят, в който трудно допуска някого. Всъщност – свят, който някой друг трудно би разбрал.

- Смяташ ли, че писателите доста често са й психолози?
Интересен въпрос – да. Трябва да имаш много фина душа, да усетиш емоциите на хората, да се поставяш на тяхно място. Много пъти, са ми писали и казвали, неща от рода на: "Наистина имах нужда от това в този момент!", "Имам чувството, че ми четеш мислите!", "Все едно е писано за мен" и много други. Това донякъде ми дава пълна свобода, но и голяма отговорност спрямо персонажите ми. Бях чел изказване на някакъв човек: "Героите в една книга са като деца. Създаваш ги, отглеждаш ги, растат с теб и след време поемат по свой път и те изоставят". Точно така усещам нещата и аз. Сееш зрънце и се надяваш да поникне красива роза.

- Кога най-често ти идва музата за писане?
Различно. За писането няма неудобен момент. Писал съм в магазин, докато си пазаря. Исках бележка от продавачката, записах си една идея и излязох. Почти на всяка работа, която започна, си пиша нещо.

- Какво смяташ, че може да се направи в нашия град, за да се стимулират таланти като нас?
Общината спокойно може да задели сума от около 10 000 лева, да обявява конкурси за романи всяка година и на победителите да се издават книгите. Може да се подпише договор с издателство или с печатница, но и в двата случая самата община да се погрижи за разпространение.

- Коя е любимата ти книга и с кой автор би се запознал, ако имаш тази възможност?
Ю Несбьо, Майкъл Конъли, Юхан Теорин, все криминални автори. Чета само криминални книги.
Любимите ми книги са много, но примерно на Ю Несбьо "Леопардът", "Снежния човек".

"Една жена не би искала да й се свалят звездите. Това го искат момичетата. Жените искат Вселени!" - Александър Глог