Близо 37 млн. лв. просрочени задължения към НАП погасиха добруджанските фирми

В по-голямата си част просрочените задължения са внесени доброволно, след проведени срещи и телефонни разговори с длъжниците. 11.5 млн. от тях са внесени след предприемане на действия от публичните изпълнители на НАП за принудително събиране на задълженията. 

През лятната кампания от НАП наложиха запори и иззеха парични средства от касите на 26 длъжници от Добрич, като в  бюджета са внесени над 80 хил. лева. Тази крайна мярка ще продължи да се прилага спрямо лицата с просрочени данъчни задължения, които имат възможност да изпълняват задълженията си към бюджета, но не го правят.

Публичните изпълнители прилагат и друга мярка за събиране на просрочени задължения, предвидена в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Става въпрос за възможността данъчните да уведомяват издаващите разрешителни или  лицензи на граждани и фирми с неплатени данъци в големи размери, чиито лицензи и оръжие могат да се изземат от служба "Контрол на общоопасните средства" в областните дирекции на полицията. В края на изминалата година, след подаването на такива уведомления и предприети действия от служба КОС, ловната страст се оказва по-силна от желанието за нанасяне на щета на бюджета и двама бизнесмени от Добрич внасят просрочени данъчни задължения в размер на над 90 хил. лева, за да не се разделят с ловните си оръжия. Публичните изпълнители от териториалната дирекция са подали и уведомление до Главна дирекция "Национална полиция" за отнемане на лиценза на охранителна фирма от областта. След предприетите действия  собственикът на фирмата  внася в бюджета просрочени данъчни задължения в размер на над 5 хил.  лева.

От НАП съветват фирмите и лицата, които имат временно затруднение да погасят просрочените си задължения, да потърсят своевременно контакт с публичните изпълнители, за да бъде намерен приемлив начин за тяхното разсрочване. От началото на годината 26 добруджански фирми са поискали и получили разрешения за неотложни плащания, като по този начин са продължили да ползват част от сумите, които постъпват по запорираните им сметки за дейността си, а друга част са постъпвали за погасяване на просрочените им задължения.