Как един английски град реши да помага на Добрич

В днешната статия ви представям добродушието, което все още живее в хората. Има една мисъл – направи добро и го хвърли зад гърба си. Може би и моите герои са направили така, но аз искам да се знае за тях. Няма спор, че имаме нужда от повече положителни новини и статии. Чрез тези редове имам за цел да покажа, че не всичко, което ни заобикаля е негативно и лошо.
В статията ми "Смяна на местата" моя приятелка ме попита - какво те вдъхновява най-много в живота? Един от отговорите беше - когато човек прави добро на някого, от когото не може да извлече никаква полза. Следваща история е точно такава.

Представям ви Jimmy. Той е роден в Англия през 1940 година. Първото му посещение в България е през 1989 година като турист. Оттогава насам той идва всяка година. Тук му харесва. Започва да завързва приятелства. През 1998 година се включва в БЧК – Добрич. 

- Jimmy, разкажи ми как започва тази история...

Ние взехме приятел на име Джевдет Мехмед (Джони Аптула) от Добрич в Англия на почивка през 1998 година. Искахме да му покажем нашия град Хартлипул. А той имаше желание да види какъв беше живота при нас. Това бе първото му пътуване в чужбина. Но онова, което очарова Джони повече от гледката, културата и живота тук е елементарно. Поне в очите на повечето хора, живеещи тук, би изглеждало така.
Това беше огромният набор от стоки и услуги, предлагани в местните супермаркети ASDA. Така озадачен от размера и разнообразието на нещата, които се продават, които лежат пред очите му. Джони учтиво попита мениджъра на магазина, дали може да има разрешение да направи снимки на това „очевидно съкровище“, защото иска да покаже на хората колко е фантастично. Не на последно място защото каза, че никой няма да му повярва за това, което е видял. Трябваше му доказателство.
Искането му бе удовлетворено. По-късно бе възприето като приказен интерес от местния вестник "The Hartlepool Mail". Медиите проявиха интерес. За тях беше новина – българин е възхитен от супермаркетите ASDA. По онова време в Добрич не е имало толкова голям супермаркет, с огромно разнообразие, отрупани рафтове и най-различни промоционални продукти. Затова Джони беше възхитен.
Това скоро се разчу и привлече интереса на хората, които живеят в района. Новината беше разкрита с удоволствие, както от телевизонните компании, така и от националната преса.
Този българин скоро се появи във всеки британски вестник и по всяка телевизия. Публичността беше брилиянтна за супермаркета. Неговото елементарно желание се превърна в голяма реклама за ASDA. Те го попитаха как могат да му се отплатят. „Бих искал 50 чифта меки обувки за сиропиталище в Овчарово край Добрич“.  Така започна цялата история... Тя е много дълга, но се опитвам да разкажа най-важното.
Изпратихме много камиони до Червения кръст в Добрич с медицински консумативи, постелки за легла, болнично обзавеждане, храна. Всичко бе изпратено от мои съграждани от Хартлипул. Заедно направихме това добро. Оттогава съм дарител.
Аз съм на 77 години, не съм се пенсионирал, имам магазинче. Когато получа бакшиши от клиентите си, аз ги събирам и дарявам за БЧК – Добрич – казва Jimmy.

Последното изречение е толкова мило. Иска ми се да го напиша няколко пъти подред. Поздравления за Jimmy, Джони Аптула и хората от град Хартлипул. Иска ми се да има повече хора като вас.
Веднъж моя приятелка ме попита - какво те вдъхновява най-много в живота? Един от отговорите беше - когато човек прави добро на някого, от когото не може да извлече никаква полза.