Листата падат, за да покажат, че винаги предстои нещо хубаво

Листата падат, за да покажат, че винаги предстои нещо хубаво

Хладно е. Но не в душата ми. Хладно е само времето навън. Душата ми кипи за живот, за страст. Вятърът разрошва косите ми. А след това се замислям, че просто иска да ме погали, да ме поздрави. Листата падат. Правят красив килим по земята. Става ми малко тъжно, малко мрачно. След миг се замислям за нещо много важно. Листата падат, за да покажат, че винаги предстои нещо хубаво след това. Те падат и най-вероятно ги боли. Разделят се с дърветата – техния дом. Дърветата остават сами и вече няма какво да ги краси. Листата падат, но после идва пролетта. Тя винаги е толкова красива, преродена и нежна. Ухае на хубаво и се усмихва топло. Листата падат, за да покажат, че винаги предстои нещо хубаво след това. Хората също падат, ах как си приличат с есента. Падат, а след това успяват да се изправят. Така, както листата се прераждат и отново намират своя път към дърветата. Хората също намират посоката, когато за малко са били изгубени. Животът ми напомня на връзката с есента и пролетта.