Александър Александров: Любовта към българския танц и фолклор ми дават сила да продължавам

- Г-н Александров, на какво Ви научи творчеството и преподаването през живота?
Начинът на преподаване се изгражда цял живот в ръководителя. Творчеството ме научи на много неща. През първите години на работа не съм знаел всичко. Понякога ми беше доста трудно. По този начин се научих на търпение.

- Какво Ви крепи, за да имате сила все още да се занимавате с народните танци?
Обичта към българския танц и фолклор. От малък съм зареден с тази любов и тя ме крепи. Виждаш как поколение след поколение деца минават пред очите ти. Постигаме добри резултати, а накрая отново съм недоволен от себе си. Мисля си, че все още имам сили да правя това, което съм правил и преди години. След това осъзнавам, че вече нямам тази енергия. Така остава една моя несбъдната мечта – някога да бъда удовлетворен от себе си. Това е нещо невъзможно. В крайна сметка – такъв е животът.
Друго, което ме крепи, са децата и съпругата ми. Заради работата често бях далеч от тях. За едно семейство е трудно, когато бащата отсъства. Моята жена излезе един голям герой. Благодарение на нея продължавам да творя.

- Откъде черпите търпение да се занимавате с днешните деца?
По мое време нямаше телефони и пак успяхме да станем хора. Смятам, че мобилната техника пречи на децата. Друго, което не възприемам е, че родителите и учениците се карат на учителите. Трябва да се спазват правилата, за да се работи добре. Знам, че чрез дисциплината се ражда началото на всяко едно нещо. Останалото е работа, умения и труд. Времената се променят. Децата са по-различни. Най-важно е възпитанието, което са получили в семейството.

- Как се чувствате, когато видите децата да танцуват на сцената?
Това не може да се опише. Плакал съм много пъти, когато сме се представяли на високо ниво. Радвам се, че сме екип с Юрий Митев и оркестър „Извор“. Заедно успяваме да съхраним ансанбъла.
Тук искам да кажа, че трябва да се наблюдава коя е силната страна на детето. Когато това стане ясно, то да бъде записано в определената сфера. Това е много важно. Не всички могат да пеят, танцуват или да станат математици, но всеки има нещо, в което е добър.

- Разкажете ми някоя смешна история през годините на творческата работа.
Сещам се за първото ми турне. Пътувахме 5 дни с автобус „Чавдар“ до Франция. Това бе голямо преживяване. Автобусът ни се счупи няколко пъти. Хората в чужбина ни гледаха изумени. Не разбираха какъв е този автобус. Беше доста забавно.