Цените на пшеницата и царевицата ще пълзят нагоре

Причина за европейския оптимизъм е растящото търсене за промишлени цели и от животновъдството, ограничените поземлени ресурси и увеличението на енергийните цени.

През 2018 година , по данни на САРА засетите площи с пшеница ще възлязат на 1,16 млн. ха, приблизително на нивата от 2017 г. Средните цени до новата реколта ще се движат в диапазона на 265- 275 лв / т за фуражна и 280-290 лв/т за хлебна пшеница.

Засетите площи с ечемик през 2018/19 реколтна година се предвиждат да бъдат около 146 хил.ха. По данни за засети площи на МЗХГ,тази площ може да падне до 110 хил. ха. Средните цени до края на пазарната година ще са около 250-260 лв/т. Засятата рапица се очаква да бъде 183 хил.ха. Това представлява ръст от 8% на годишна база МЗХГ допуска намаление на площите до 173 хил.ха. Очакванията за царевицата, която ще бъде засята през пролетта е нейната площ да достигне 442 хил. хектара.

През 2017 година, най-сериозен се оказа спадът  при цените на слънчоглед и царевица, съответно – 12% и -10%. Причината за това е голямото  световно производство за няколко поредни години.

Украйна, най-големият производител на  слънчоглед в света, отчита по-слаби добиви и по- лошо качество – маслено съдържание 35%, при обикновено над 40%. Индия, която е най-големият вносител на слънчогледово олио от Украйна пъкувеличава митата от 12,5% на 25%, което ще забави износа.

Украинското правителство обмисля да премахне възстановяването на ДДС при износ на семе, за да стимулира преработката на олио, което ще намали вътрешните цени, но ще вдигне износните.

Ниските световни цени на царевицата се дължат на високото производство до 1,04 млрд.т., уточняват от САРА. Известно е, че цената на царевицата е свързана с цената на соята, като в момента съотношението между двете цени е 1:2,6. Това означава, че повишение на цената на царевицата може да се очаква, но по- сериозно това ще бъде, ако соята спре спада си от последните седмици.