Гоблен
В рубриката „Гласът на младежта“ представяме стихотворение на Татяна Иванова от град Добрич. Тя е 9 клас в ЕГ „Гео Милев” и част от клуб за творческо писане „Литературна къща“.<br /><br />
Гоблен
Ще ти позволя да запазиш
последната сричка от устните ми.
Ще я сричаш, когато ме няма.
Избродирана любов
таи тона на гласа ти.
Всеки бод се губи в теб
и всеки бод потъва в теб.
Пришиваш го към стъпките ти
по пътя до мен.
Конецът между сърцата ни
е по-къс от бреговете на погледите ни.
Мога да го скъсам с вдишване.
А ти ?
