Един ден от живота на съвременния учител

Представете се. Къде преподавате и от колко време?

Ние сме Дочка Койчева и Кремена Митева,  начални учителки в СУ „Св.Климент Охридски”- Дочка Койчева - с тридесетгодишен, а Кремена Митева е с пет годишен стаж в образованието.

Работата в СУ „Св. Климент Охридски“ ни срещна и обедини в екип, който въпреки разликата в годините работи много успешно. Опитът на едната и младежкия ентусиазъм на другата са разковничето за успехите ни в работата с децата. В ежедневието непрекъснато търсим преплитането на традиции с  иновации. 

Как обикновено протича вашия ден?

Всеки ден в училище започва с посрещането на учениците. Вярваме, че „денят си личи от сутринта”, затова държим той да започне с усмивка. Преди началото на първият учебен час, по традиция имаме рубрика „Какво добро направих вчера?”. Така, с положителната нагласа,  преминаваме към часовете и заниманията. За нас неформалното общуване с децата е от изключителна важност - така ги учим да споделят, да обменят мисли, задаваме мажорния тон в общуването помежду ни. 

На кой клас преподавате?

Работим с ученици от втори клас, бъдещи музиканти.

Какви са впечатленията ви от учениците?

Децата се променят,стават все по-любознателни, с  разнообразни интереси– много различни от преди няколко години например. Това е естествен ход на нещата. Не можем да отречем,че все повече предпочитат компютрите и новите технологии. Стараем се да отговаряме на очакванията на „дигиталните деца“, но в същото време работим за развитие на интереса им към книгите и съприкосновението с тях. Почти всички ученици от класа ни са записани в библиотека и често си вземат книги за четене.

Чувствате ли се като техния герой?

В днешно време не е лесно да бъдеш учител, защото отговорностите са много големи, предизвикателствата също. Учителят трябва да е човек, стъпил върху здрава основа, с поглед доста напред в бъдещето, готов да се променя, да учи непрекъснато и да се усъвършенства. Това и правим. Учителят не е просто човекът , с който детето прекарва целия ден. Той влиза в роли – на родител, на приятел, на състезател, на музикант, на художник...Това е негов ангажимент, отговорност, ежедневие. Всяка от нас е убедена, че работата й е мисия. А мисията е създаване на личности. Понякога това не се разбира от обществото и много би ни се искало по-често да усещаме подкрепа в нашата работа и повече доверие. За съжаление доверието като цяло се е позагубило у българина, но „ създавайки“ новите личности, пак ние трябва да го изградим и да го върнем на хората.

Удовлетворени ли сте от работата си?

Не е лесно. Всеки от нас се чувства по- уверен, когато среща разбиране, когато родителят е и съмишленик, когато отношенията са изградени на основата на взаимно уважение, доверие и съпричастност.

На какво учите децата?

Освен задължителните неща по учебна програма,ние ги учим да  работят в екип,да прилагат в ежедневието си усвоените знания. Да бъдат по-добри и достойни хора, да обичат  родината си, да познават българските традиции и обичаи, да са толеранти едни към други. Всеки ден, всеки час провокираме (в положителния смисъл) креативността, положителните нагласи, вниманието им към радостта и проблемите на другите. Учим ги на добри обноски, уважение, трудолюбие. Подкрепяме  ги в мечтите им.

В колко започва и приключва работния ден?

Рано сутрин и късно вечер.Работният ден не може да приключи с излизането от училище. Никога не можем да кажем, че ще свършим в определен час. Това зависи от редица обстоятелства.Колкото и тривиално да звучи,ние живеем с проблемите на децата, а понякога и на техните семейства.

Носите ли работата си вкъщи?

Работата продължава и след биенето на последния звънец. След занятията в училище следват дълги часове на проверяване на писмени работи, подготовка за следващия ден, разговори и срещи с родители или представители на други организации във връзка с проекти на класа и т.н.

Как протича един учебен час?

Ние работим с малки ученици. Всеки час трябва да ги научим на нещо ново и то по интересен и забавен начин. Това,че сме в училище с разширена подготовка по изкуства, ни помага да използваме по- нестандартни,интересни и иновативни подходи. Съвсем естествено от тази учебна година сме одобрени и  като иновативно училище.

А междучасие?

Освен, че се подготвяме за следващия час много обичаме да танцуваме и пеем. Разрешаваме различни проблемни ситуации. Междучасията са моментите,  в които имаме възможност да общуваме с учениците по – свободно. Така научаваме много за самите тях, за начина им на мислене, опознаваме се взаимно като личности с различни характери и интереси.