Трима студенти от Добрич споделят биха ли се върнали в родния град

1. Къде и какво учиш? 2. Харесва ли ти специалността, която изучаваш?  3. Би ли се завърнал в Добрич, за да се реализираш тук? Липсва ли ти града?  4. Как пребиваваш, когато изхарчиш всичките си пари? За какво най-често заминават те?  5. Разкажи една забавна студентска история?

Георги Иванов Куманов

1. Студент съм в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) - град Пловдив, със специалност Педагогика на обучението по Музика- акордеон и цугтромбон.

2. Да, понеже в академията има много добри преподаватели, които те подготвят професионално в сферата на музиката.

3. Да, защото вече няма толкова млади хора, които  се занимават с музика, в сравнение с предишни години и по-специално с духови инструменти и бих искал да променя това. Разбира се, че града ми липсва, защото съм израснал тук.

4. Когато ми намалеят финансите отварям килера и се радвам на бурканите от село. Най-често си харча парите в студентския стол и за музикални аксесоари, свързани с инструмента.

5.  С моите съквартиранти си изнасяме боклука веднъж седмично и затова го събираме на терасата в черни чували. В един инцидентен случай, когато боклукът бе по-отлежал и в следствие на това беше придобил "много приятен аромат", един от нас даде гениалната идея да вземем въжето от простора и чрез него да спуснем чувалите през терасата, за да не ароматизираме апартамента. Най-смелият от нас слезе под терасата с щипка на носа, за да го поеме. И си взехме поука да не оставяме чувалите за повече от 1 седмица.

Валентин Радославов Атанасов

1. Уча в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) град Пловдив, специалност Педагогика на обучението по Музика- тромпет 4 курс.

2. Да, понеже ми позволява по-голяма реализация. С тази специалност мога да се реализирам, като изпълнител тромпетист, преподавател по тромпет и музика, да ръководя детски духов оркестър, детски хор и др.

3. Бих се завърнал, защото  желая музикалната култура на града да се подобри.

4. Без пари пребивавам предимно чрез усвояването на зимнините от баба и дядо. Най-често си харча парите за безсмислени развлечения.

5. Една от първите забавни студентски истории беше, когато решихме да опознаем града чрез разходка из непознати улици в Пловдив. Както се очакваше се изгубихме. Пуснахме си джипиеса и застанахме на едно кръстовище,  джипиеса показваше да се върнем обратно, а ние спорихме дали да завием наляво или надясно, а "по пътя на логиката" на една "сбирщина" музиканти продължихме напред и слава богу открихме спирка, на която имаше карта и видяхме надпис "вие сте тук".

Стефан Николаев Дженков

1. Студент съм в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство  - град Пловдив, специалност Педагогика на обучението по музика- кларинет и саксофон, 3-ти курс.

2. Да, защото бих искал някой ден да предам това, което съм научил на бъдещите музиканти.

3. Бих се завърнал, защото имам перспектива за работа и добра реализация. 

4. В такива случаи съм си заредил фризера с най различни меса и зеленчуци. Най-често си харча парите в заведенията за бързо хранене или за честите пътувания с "най-бързите и най-точните" влакове по света, БДЖ.

5. Веднъж когато пътувахме с влака с моите приятели музиканти, при "краткото" изчакване за прекрачване от 2 часа, решихме да посвирим на гарата. Започнахме да свирим най-различни неща, когато внезапно по говорителите се чу "дайте едно дунавско хоро", съответно ние не обърнахме  внимание и продължихме да свирим нашите работи. След известно време отново по говорителите се чува същия глас "Какво стана с дунавското хоро". Засвирихме ние дунавско хора и персоналът на гарата започна да ни ръкопляска. Когато дойде време да се качваме на влака отново от говорителите се чу "за сведение на музикантите влака за Добрич ще пристигне на втори коловоз". Когато се качихме във влака кондукторът вместо да ни провери билетите ни погледна и ни каза "вас няма смисъл да ви проверявам вие сте ветерани". Това е само една история от мъчителното 9-часово пътуване посока Пловдив и обратно.