Дръжте си шапката - това са най-ветровитите места на планетата

Баку, Азербайджан

Столицата на Азербайджан често бива наричана "Град на ветровете". Още древните персийци са наричали селището, което е съществувало на мястото на сегашния град Баку, "Град на блъскащите ветрове".

На това място често духат силни студени ветрове, идващи от Каспийско море, както и топли ветрове, идващи откъм сушата.

Столицата на Азербайджан извлича полза от ветровитото време. Баку страда от силно замърсяване на въздуха, но ветровете периодично издухват градския смог и прочистват въздуха.

Шотландия

Обединеното кралство често е наричано "най-ветровитата страна в Европа", а Шотландия поема най-много от силните атлантически ветрове. Средно-годишната скорост на вятъра в Шотландия е около 27 км/ч, а в някои крайбрежни райони духат бурни ветрове повече от 25 дни на година. Най-силни са ветровете през зимата, породени от северно-атлантическата атмосферна депресия.

Сейнт Джонс, Канада

Сейнт Джонс е столица на канадската провинция Нюфаундленд и Лабрадор и е позната като най-ветровития град на Канада. Средната годишна скорост на вятъра там е 21 км/ч, а през 47 дни в годината поривите на вятъра имат средна стойност около 30 км/ч.

Патагония, Южна Америка

Разположена в най-южната част на Южна Америка, тази природно-географска зона е брулена от ветровете, идващи от обграждащите я от изток и запад океани.

В някои от градчетата, като чилийския Пунто Аренас, на определени места по улиците са опънати въжета, за да могат жителите да се държат за тях, когато задухат силните ветрове.

Връх Еверест, Хималаи

Най-високата точка на планетата е място със суров климат, който е погубил живота на мнозина търсачи на силни усещания. Най-силните ветрове духат през зимните месеци между ноември и февруари. Най-силният регистриран вятър там е бил със скорост 281 км/ч (през м. февруари 2004 г.).

Връх Вашингтон, САЩ

На 12 април 1934 г., метеорологичната обсерваторията, намираща се на този американски връх, е регистрирала един от най-силните пориви на вятъра  – 371 км/ч. Средната скорост на вятъра тук е около 50 км/ч през цялата година.

Остров Бароу, Австралия

На това малко островче, разположено в северозападната част на Австралия, са регистрирани едни от най-силните бризове.

На 10 април 1996 г. автоматична метеорологична станция, разположена на острова, е измерила скорост на вятъра от 408 км/ч. Според Световната метеорологична организация (WMO), това е най-силният вятър, измерен някога.

Уелингтън, Нова Зеландия

Столицата на Нова Зеландия има репутацията на най-ветровития град на земята. Силните ветрове, духащи от към океана, стигат безпрепятствено до бреговете на островната държава и се нагнетяват допълнително, минавайки през протока на Кук, разделящ южния и северния остров на Нова Зеландия, преди да се стоварят върху Уелингтън. 

Най-силната измерена скорост на вятъра тук е била 241 км/ч, но през цялата година духат ветрове, които често биват бурни.

Южните океански ширини

Огромните "пояси" от ветрове се пораждат от неравномерното загряване на земната повърхност и водните маси под въздействието на слънчевите лъчи. На ширините от 30° северно и южно от Екватора духат постоянните пасати. Около 40° ширини преобладават западните ветрове, докато източните са най-честото явление на ширини около и над 60°.

Това си е доста ветровито място, но още малко на юг се намира континента, който преди век е признат за най-ветровития на Земята.

Антарктида

Антарктида е мястото, на което се раждат най-необикновените ветрове: катабатичните ветрове, или както ги наричат още "спускащите се от хълмовете". Възникват като комбинация от мразовития климат и формата на континента.

Между февруари 1912 г. и декември 1913 г. учени измерват скоростта на ветровете в Cape Denison – скалист участък в Commonwealth Bay в източна Антарктика. До наши дни това място си остава най-ветровитото, разположено на морското равнище кътче на Земята.

Най-силният вятър там е измерен на 6 юли 1913 г., когато скоростта му достига 153 км/ч. По най-разпространената скала за определяне силата на ветровете – Скалата на Бофорт – средногодишните ветрове на Cape Denison се оценяват като бурни.

Комбинацията от супер силни ветрове и много ниски температури на практика превръща в непосилна задача измерването на скоростта на катабатичните ветрове.

От една страна, поривите на вятъра са способни не просто да повредят апаратурата, но и буквално да я изтръгнат от мястото, където е монтирана. Но дори и при по-слабите периоди, различните видове анемометри просто биват обледенени.

Източник: Вести