Военното гробище в Добрич – последен дом на войници от 10 националности и 5 вероизповедания

Още в първия ден на сраженията Щабът на варненските войски, съвместно с общинската управа на Добрич, решава да бъде определено подходящо място за погребването на загиналите. Най-удобен за тази цел се оказва теренът на ежегодния панаир, разположен в непосредствена близост зад позициите на варненските войски. Само до вечерта на 5 септември 1916 г. тук са положени телата на над 600 наши и чужди войници – в отделни или в общи братски гробове. През следващите два дена във военното гробище в местността „Панаира” са погребани предимно войници от състава на варненските войски, а така също и някои руски, румънски и сръбски.

На 8 септември 1916 година добричките граждани устройват траурно шествие до военното гробище. Тогава тук са положени тленните останки  на загиналите предния ден офицери от 35-ти пехотен Врачански и 36-ти пехотен Козлодуйски полк. Обикновените войници и подофицери са погребани в масови гробове в гробищата в селата Суютчук и Карасинан / днешно Росеново/.

След прехвърлянето на фронтовата линия в Северна Добруджа и на Серетския фронт през есента на 1916 година и началото на 1917 година в Добричкото военно гробище продължават да бъдат погребвани загинали в сраженията, тъй като  гробището още тогава е оценено от отговорни армейски фактори, като „образцово”. Паралелно в това е решено да бъдат погребвани и някои от загиналите за освобождението на Добруджа съюзнически турски и германски войници. По този начин гробището се превръща в единственото за страната с турски мюсюлмански войнишки паметници – 64 на брой. Тук намират вечен покой и всички онези български военни чинове, които умират по-късно от раните си във военнополевите болници и лазарети разположени в района на града. 

През периода 1916 – 1917 година на територията на гробището са погребани в единични и общи гробове около 3500 войни от 10 националности и 5 вероизповедания.  Погребаните в единични гробове български офицери са 60 и подофицери 194.

На  8 септември 1916 година група добрички граждани учредяват „Комитет на свободата”, който поема грижата за поддръжката на гробището. Успоредно с  това комитетът си поставя за цел изграждането на паметник с къща-музей в чест на героите, дали живота си за свободата на Добруджа, и започва събирането на парични средства. Тази инициатива може да бъде разглеждана, като полагаща основите на музейното дело в града. В резултат на усилията на комитета, през 1921 година, с одобрението на румънските власти във военното гробище започва изграждането на параклиса костница „Св. Архангел Михаил”, а дървените кръстове са подменени с бетонни, с изписани на български и румънски език звание и име на загиналия. Обновеното гробище е било открито на 30 септември 1922 година.  

В годините до 1940 г. чуждата власт прави опити да „румънизира” гробището,  погребвайки починалите от естествена смърт  румънски войници и полицейски служители.  След 1940 година Военното гробище се превръща в център на различни родолюбиви инициативи и тържества. Грижата за него поема Министерството на войната и местните военни поделения, до 1953 година то остава под тяхно ведомство, след което бива занемарено и изоставено.

През 1967 година Общинският народен съвет в града предлага костите на погребаните в единични гробове, заедно с тези от костницата да бъдат преместени. Категоричното становище на Главното политическо управление на армията е, че на гробището не бива да се посяга, тъй като то е с „общонародно и интернационално значение”, спасява този уникален по рода си паметник от унищожение. 

Превръщането на Военното гробище в музей става едва в началото на 70-те години на XX век. 

Днес Военното гробище е известен музеен обект, на чиято  територия се провеждат военни ритуали и панихиди в памет на загиналите за Добруджа. По традиция тържествата посветени на Деня на град Добрич започват от там.