Какво значение има дали си влюбен или пиян, ако всъщност си адски гладен

Спомням си как миналата година точно на този ден се чувствах някак самотно. Искам да кажа, че в другите дни нямах подобно усещане. Но точно на тази дата преди година чувството беше някак по-различно, по-самотно и странно. Най-верояно причината бе, че навсякъде около мен всичко ухаеше на любов. Имам предвид в заведенията, магазините, сайтовете, та дори и по рекламите. Обичах много хора и те обичаха мен. Нямах обаче човек до себе си. Искам да кажа половинка, гадже или по-точно казано – човек, който да ядосвам отвреме навреме. Затова и този аромат на любов, който се разнасяше навсякъде, ме дразнеше. Често става така – хората харесват нещо, когато го притежават, а ако го нямат казват, че не могат да го понасят. А всъщност точно това е нещото, от което имат най-голяма нужда. При мен ситуациата бе подобна. Та, затова предпочитах да ми мирише на чаша вино, която след това да изпия. Хубавото на тази напитка е, че може да я пиеш винаги. Няма значение дали си влюбен или не. Затова с моя приятелка, която също беше самотна, отидохме на бар. Положихме голяма доза старание, за да изглеждаме добре. Под старание имам предвид грим и хубаво облекло. Момичетата полагат доста усилия, за да изглеждат добре, а накрая се сливат с тълпата. Може би една жена ще бъде винаги забележима, ако бъде себе си. Отидохме на бар, а там имаше само 5-6 човека. Жалко, че изхабих толкова пудра, която да придаде щастлив вид на лицето ми – казах си. Така или иначе в бара нямаше почти никой. Старателно закачените сърчица запълваха празнината на помещението. Но не и на сърцето ми. Не си прекарахме много забавно. Когато се прибирахме, минахме през една денонощна кръчмичка. Взехме за ядене. Хапнахме у дома. Това бе най-забавната част от цялата вечер. В крайна сметка какво значение има дали си влюбен или пиян, ако всъщност си адски гладен. 

Тази година ситуацията е малко по-различна. Обичам човека до себе си и съм влюбена в храната. Грешка – исках да кажа влюбена в живота. Въпреки това продължават да ме дразнат всички сърца, които са окачени навсякъде. Е, може би с една идея по-малко. Причината е, че повечето са сложени по задължение. В съседния магазин са закачили валентинки, няма начин да не сложат и на другия. Знаеш, че приятелката ти ще те изненада с нещо романтично, трябва да я зарадваш и ти. А всъщност изгаряш от желание да пиеш вино с приятели. В един магазин са пуснали промоции на лакомствата, няма начин да не пуснат и в съседния. И така всичко става някак си верижно романтично. Не съм против любовта, нито против романтиката. Мисълта ми е, че не трябва да има само един орпеделен ден, в който по задължение трябва да покажеш, че обичаш някого. Благодаря на човека до мен, че всеки ден запълва сърцето ми с любов. Какво значение има дали днес в стаята ме чакат окачени сърчица, щом те са закачени в сърцето ми. 

Нямаш време, пари или просто днес не ти се занимава, но все пак трябва да подготвиш нещичко, защото е Свети Валентин. Този толкова „български“ празник, който трябва да отбележиш. Някак ми се струва безсмислено. И все пак някъде в аромата на любов, който се носи навсякъде, нека се досетим, че е Трифон Зарезан - български празник на лозарите. 

Една чаша вино и две прегръдки от любим човек водят до удължаване на живота.