Изложба "Рисунки и гвашове“ от Иван Кирков в Художествена галерия – Добрич

В две от залите на галерията са подредени рисунки и гвашове, събрани и запазени от Борис Стателов, собственик на първата частна галерия, открита през 1988 г. във Варна.

В каталога, издаден през 2015 г., галеристът споделя: „Иван Кирков бе скъп приятел и любим автор. Той събуди и провокира колекционера в мен. Във всяко писмо, дори когато бяхме на гурбет в Либия, получавахме от него дребни рисунки. При всяко от взаимните ни гостувания и срещи имахме - аз и съпругата ми, нови от тези без¬ценни подаръци. Беше ми оставил във Варна десетина гвашаTalens. Бидейки в къщи, при нас, той често казваше „Цеце, дай ми нещо 3а драскане“. И започваше да „драска“. И така с годините се получи една колекция с неизвестни на широката публика рисунки и гвашове, част от която е на вашето внимание.“

Датировката им дава възможност на човек да се запознае както с ранните рисунки на художника – от 40-те години, така и с по-късните му работи. Някои от тях са с посвещения на Борис Стателов, съпругата и сина му. Изложбата се допълва от мисли на художника за рисуването, творчеството и пр., негови стихове, информация за Галерия 8.

Критиците определят Иван Кирков като „живописен феномен“, „легендарно име в българското изкуство, „талантлив радикалист“ в различните художествени жанрове.

Художникът е роден на 01.01.1932 г. в Асеновград. През 1955 г. завършва Художествена академия - София, специалност живопис– възпитаник е на проф. Кирил Цонев и проф. Илия Петров. 

Следват години, в които илюстрира и оформя книги на Елин Пелин, Цанко Церковски, Камен Калчев, Ран Босилек, ИмреМадач, Иван Тургенев; илюстрира и много издания на периодичния печат. Работи като сценограф в киното, в Сатиричния театър, в Младежкия театър и операта.

„През 1961 г. участието му в Първата младежка изложба с картината „До морето“, се превръща в един от акцентите на широка обществена полемика, а името му става синоним на неконформизъм и дързост. Репутацията му на принципен противник на рутината и визуалната пошлост се утвърждава и с първата му самостоятелна изложба през 1969 г., открита със слово на Йордан Радичков. Изумителната творческа активност на Иван Кирков, склонността му към експериментиране в различни об¬ласти и жанрове, щастливото съчетание между интуиция и инте¬лект в творбите му го правят един от най-дискутираните съвре-менни художници.“ – от книгата на Петър Змийчаров; „Иван Кирков – личен Ренесанс“; 1988 г.

В последните години от живота си, художникът живее и работи в родния Асеновград.

Самостоятелни изложби: София - 1969, 1978, 1987,1996, 2004 -ретроспективна изложба в НХГ, 2016 – в НБУ; Добрич - 1984, след 1989 г. –изложби в Пловдив и Бургас; Асеновград – юбилейна изложба, 2002; 

Борис Стателов е представял творчествотона Иван Кирков в многобройни изложби в галерия 8, във Варна и в София.

Декоративно-монументални творби на Иван Кирков в:

София –металопластика - Централна жп гара/1974/;стенописи в Народния театър „Иван Вазов“ и завесата на театъра/1976/; металопластика –НДК/1981/;мозаечно пано - Министерство на външните работи /1983/;

Добрич – фреско - огледална зала „Нели Божкова“; мозаечни пана /в колектив с Б. Йонов/ и завеса - ДТ „Йордан Йовков“/1980/; мозаечно пано- сладкарница „Театър“;

Мозаечно пано в дом-паметник „Бузлуджа /1981/; 

Асеновград –мозаечни пана - библиотека и в бившия партиен дом /1982/ и стенопис на кино „Септември“; 

Иван Кирков е носител на множество награди:

1959 – бронзов медал за живопис на СБХ;

1963 – награда на СБХ;

1969 – първа награда за илюстрация;

1970 – втора награда за илюстрация;

1971 – бронзов медал на биеналето на книгата, Лайпциг;

1972– орден „Кирил и Методий“, първа степен;

1973– първа награда за плакат; трета награда за илюстрация;

1974 – звание „заслужил художник“;

1975 – награда за най-добър туристически плакат - командировка в Италия и САЩ ;

1977 – наградата на София – за работата в Народния театър;

1979 – орден на труда – златен;

1981 – награда „Илия Петров“ – за мозайките и завесата в ДТ. „Йордан Йовков“ в Добрич;

1981 – орден „Червено знаме на труда“;

1982 – юбилеен медал „100 г. от рождението на Г. Димитров“;

1984 – юбилеен медал „40 години социалистическа България“

1985 - Професор в Националната художествена академия